О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1309
София, 25.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 23 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 940 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК.
В. С. К. и С. Б. К., двамата от гр. С. кв. Горубляне са обжалвали решението на Софийския градски съд от 20.02.2008г по гр.д. № 1270/2007г с което е отменено решението на Софийския районен съд от 16.03.2005г по гр.д. № 13094/2002г и вместо него е постановено друго решение. С него въззивният съд отхвърлил исковете, предявени от В. С. К. и от С. Б. К. срещу М. И. А. за обявяване за нищожен нот.акт № 68/2007г на правно основание чл.226 ал.3 ЗЗД,
отхвърлил исковете им предявени срещу М. И. А., А. К. Ц. и И. А. Р. на правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на нот.акт № 7 от17.08.2000г за учредяване на договорна ипотека и
отхвърлил исковете, предявени на правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД от В. С. К. и от С. Б. К. срещу М. И. А. и Е. В. С..
В изложението към касационната жалба се сочат като основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационното обжалване ,прие следното:
На първо място следва да се отбележи,че в касационната жалба е изведен съществения материално правен въпрос ,който бил разрешен неправилно и в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата- „отхвърлен иск за обявяване на нищожност на нотариален акт за дарение с правно основание чл.226 ал.3 ЗЗД”, за „нищожен договор за дарение,направено единствено с мотив, противен на закона и добрите нрави-да лиши евентуалните наследници от право на собственост върху процесния имот при смърт на единия от дарителите,като при поискване надареният е длъжен да върне имота на дарителя-чл.226 ал.3х ЗЗД,съчетано с привидна сделка и чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД”,който” въпрос4 при допускане на касационно разглеждане на въззиивното решение,щял да бъде точно разрешен и щял да има значение за развитие на правото-т.е. били налице условията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС приема,че така поставените въпроси не обуславят допустимост по чл.280 ал.1 ГПК и че не са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата в страната и на ВКС.
Спорът е бил изяснен от фактическа страна: ищците-касатори В. и С. К. били в близки родствени отношения- леля и племенница-с ответницата М. И. А. и като така с нот.акт № 68 от 23.12.1997г на 1-ви софийски нотариус София направили дарение на недвижимият си имот: двуетажна жилищна сграда,находяща се в с. Г. на ул.”Ц” № 17,заедно с 512 / 1 112 ид.части от дворното място представляващо парцел ****Х-304 от кв.42 по плана на с. Г. при запазване право на ползване на имота от дарителите В. С. К. и С. Б. К. „безвъзмездно до като е жив всеки един от тях”. По делото е било безспорно,че дарителите си живеели в имота. А междувременно надарената племенница с нот.акт № 7 том ІІ рег. № 3* дело № 132 от 17.08.2000г на нотариус И. Д. учредила договорна ипотека върху същия недвижим имот в полза на А. К. Ц. и на И. А. Р. за обезпечаване вземането им от дадени в заем 51 000 щатски долари на нейния съпруг М.
След това с нов нот.акт № 26 от 11.07.2001г М. И. А. продала на Е. В. С.,представляван от далият на съпруга на М. А. М. Л. А. , заем, И. А. двуетажната къща заедно с дворното място от 512/ 1 112 ид.части от парцел ****Х-304 от кв.42 по плана на с. Г..
А преди това със специална нотариално заверена декларация от 16.02.2001г В. С. К. направила отказ от своето право на ползване на недвижимия имот и по този начин той е бил отчужден само с тежестта за ползване от ищеца-съпруг С. Б. К..
Софийският градски съд е изследвал пълно трите договора-за дарение,за ипотека и за прехвърляне право на собственост върху недвижимия имот върху третото лице Е. В. С. и стигнал да извода,че договорите са перфектни и че не могат да се обявят за нищожни по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД и чл.226 ал.3 ЗЗД. Като основание за нищожност на извършеното дарение,ищците са посочили мотив,противоречащ на добрите нрави-това,че чрез дарението искали при смърт на единия от съпрузите или и на двамата,техните наследници да не могат да имат претенции върху този недвижим имот. Този извод бил направен въз основа н приложения на л.58 по гр.д. № 13094/2002г на Софийския районен съд, „договор от 18.12.1997г”-т.е. от преди сделката,защото нот.акт за дарението е бил от 23.12.1997г.
Това съображение не противоречи на добрите нрави. То се извлича от разпоредбите на Закона за наследството-Чл. 28. (1) Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.”
А когато не е оставил като наследници,деца,родител или съпруг той може да се разпорежда с имуществото си както намери за добре в т.ч. и чрез завещателни разпореждания и чрез дарения. Тези разпореждания изключват другите наследници. Запазената част от наследството е определена само за низходящи (включително и осиновените), ,родителите и съпруга-вж.чл.29 и сл. ЗН. Така че да се вписва или да не се вписва в нотариалния акт за дарение или да се извлича от други писменни доказателства този мотив-лишаване от наследяване другите наследници на съпрузите без преки наследници по закон,не е нито противозаконно,нито противоречи на добрите нрави. Това е законова последица от волята на лицата преживе да се разпореждат със своето имущество.
Предмет на делото са били твърденията за недействителност на правните сделки и за нищожност на нотариалните актове. При валидна първоначална сделка,последващите сделки-договорната ипотека и след това отчуждаването на недвижимия имот,са били също валидни. Едва в касационната жалба се поддържат твърдения и за симулативност на сделката дарение,но както се посочи тя не е предмет на настоящето дело.
При тези данни, въззивният Софийски градски съд е приложил правилно закона и неговият акт не противоречи на практиката на ВКС. Представените три броя решения- Р № 453 от 20.06.2003г по гр.д. № 990/2002г на ВКС 2. Г. О., Р № 540 от 30.06.1999г по гр.д. № 253/99г ВКС 2 Г. О. и Р № 1597/ 08.01.1997г по гр.д. № 2014/95г на ВКС 5 Г. О.-се отнасят до други случаи-симулативност на сделки,а както се посочи по-горе,настоящето дело има друг предмет-недействителност на договори и нищожност на нотариални актове / между впрочем по делото не е имало никакви твърдения за конкретни нарушения,водещи до нищожност на нотариалните актове/.
Не са налице условията за допустимост и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Законът е точно приложен,липсва противоречива практика по поставените въпроси и такава между отделните състави на ВКС,което противоречие да би могло да се отстрани по реда за издаване на Тълкувателно решение и поради това и на основание гореизложеното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 04.06.2008г по гр.д. № 1270/2007г.
ОСЪЖДА В. С. К. и С. борисов К. да заплатят на А. К. Ц. , И. А. Р. и Е. В. С. направените пред ВКС,разноски,в размер на 500 / петстотин / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: