О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 10.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1916 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Прокуратурата на Р. Б. чрез прокурор от Пловдивската апелативна прокуратура е обжалвала решението на Пловдивския апелативен съд от 19.10.2009г по гр.д. № 553/2009г,с което е било оставено в сила решението на Кърджалийския окръжен съд от 03.04.2009г по гр.д. № 284/2008г и в частта в която като е било отменено същото решение в отхвърлената част на исковете,е постановено ново решение. С него въззивният съд присъдил допълнително над присъдените 6 000 лева,допълнително 24 000 лева,представляващи обезщетения за претърпяни по чл.2 т.2 ЗОДОВ неимуществени вреди.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че в противоречие на Т. Р. № 3/2004г на ВКС, ОСГК и на практиката на съдилищата,въззиивният съд приел,че обезщетението следвало да бъде в посочения размер.30 000 лева. и че това е основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е била ясна: на 26.04.2006г е било образувано предварително производство и е бил обвинен ищецът Л. С. Б. управител на „Хидрострой-Арда” ЕООД гр. К. в извършване на престъпление по чл. 282 ал.3 във вр. с чл.2 пр.І и ІІ във вр. с ал.1 НК. По-късно това обвинение прерастнало в обвинение по чл.203 ал.1 във вр. с чл.202 ал.1 т.1 във вр. с чл.201 НК-т.е. за присвояване на сумата 93 000 лева –присвояване в големи размери- за която той подписал заповед на заповед в полза на друго търговско дружество „Ковег” АД. Като мярка за неотклонение е била взета „подписка”.
Прокуратурата внесла обвинителен акт в съда и с присъда от 10.03.2008г постановена по н.ох.д.0 179/2007г Кърджалийският окръжен съд го признал за невинен. Оправдателната присъда влязла в законна сила с постановяване на решението на Пловдивския апелативен съд от 20.05.2008г по в.н.о.х.д. № 198/2008г.
Или,за около 2 години ищецът бил в положението на обвиняем и подсъдим и за този период от време търпял неимуществени вреди. Техният размер решаващият съд преценил на 30 000 лева.
От приложените към изложенията решения на ВКС- Т. Р. № 3/2004г ОСГК според което-т.11- „Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди”,
Р № 48 от 04.02.2004г по гр.д. № 2041/2002г ВКС,4 Г. О.-„Моралните вреди са индивидуално определими. В конкретния случай определеното обезщетение представлява източник на обогатяване и е в дисхармония със справедливостта”, както и Р № 1* от 22.06.2005г по гр.д. № 876/2004г ВКС,4 Г. О.-
се установява,че действително при разрешаване на материалноправния въпрос- следва ли да се присъжда обезщетение и в какъв размер и за претърпените вреди, които не са преки и непосредствени и не произтичат от фактическия състав на чл.2 т.2 ЗОДОВ,както и дали следва да се разграничават специфичните човешки проблеми и преживявания ,от тези които преживява един човек незаконно обвинен в извършено престъпление,за което по-късно е оправдан с влязла в сила присъда и какви са критериите за определяне обезщетението за това – решаващият съд е постановил решението в противоречие на практиката както на ВКС,така и тази на съдилищата. При наличието на противоречиви решения ВКС е длъжен да допусне до касационен контрол въззивното решение на Пловдивския апелативен съд.
Ето защо и на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 19.10.2009г по гр.д. № 553/2009г.
Насрочва делото за 7 октомври 210г, за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: