О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1056
София, 14.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 4 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 163 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
А. Д. Т. от гр. Р. чрез своя процесуален представител адвокат К е обжалвал решението на Русенския окръжен съд от 26.09.2008г по гр.д. № 446/2008г с което е оставено в сила решението на Русенския районен съд от 11.04.2008г по гр.д. № 4971/2007г. С това решение районният съд отхвърлил исковете,предявени от А. Д. Т. от гр. Р. срещу Н. Б. К. и Т. И. С. за солидарно заплащане на сумата 9 999 лева представляваща обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане-нанесен побой на 12.04.2002г в гр. Р., неимуществени вреди.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на материално правния въпрос- дали вземането по искове за непозволено увреждане, става изискуемо от датата на увреждането,или от откриване имената на дейците- Русенският окръжен съд постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС- Т.р. № 5/2005г ОСГК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането не е основателно.
Спорът между страните е бил спор за присъждане на обезщетение за претърпяните от А. Т. Т. от гр. Р. в резултат на побой извършен от ответниците Н. И. С. ,неимуществени вреди. По делото са били безспорни елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД: деянието, неговата противоправност и виновността на двамата извършители-ответниците Н. К. и Т. С. ,които в качеството си на лица от състава на полицията при изпълнение на службата си умишлено причинили чрез нанасяне побой на А. Т. от гр. Р., лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето ,неопасно за живота.
По тези въпроси е имало влязло в сила решение от 2 август.2006г по
н. о. х. д. № 89/2006 г на Варненския военен съд.
Съгласно разпоредбите на чл.222 ГПК /отм/ „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца”
По конкретното дело основният въпрос е бил въпросът за началния момент на погасителната давност на вземанията,тъй като в тази насока е имало възражение,че те са били погасени по давност.
При безспорно установените факти- непозволено увреждане извършено на 12.04.2002г, наказателно производство по н.о.х.д. № 89 / 2006г на Варненския военен съд по което дело не са били предявени граждански искове и подадена искова молба на 28.08.2007г, съдилищата-районен и окръжен в гр. Р. законосъобразно са приели, че исковете погасени по давност е следвало да се отхвърлят.
Въззивният съд е приел,че началният момент на погасителната давност е момента от извършването на деянието ,респ. от узнаването на дейците. Това е станало веднага, тъй като ищецът е бил заведен в полицейското управление и там е бил записан в съответния дневник.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че разрешеният по този начин материално правен въпрос бил в противоречие с практиката на ВКС,респ. на ТР № 5/2005г. Но там именно е застъпено становището,че-т.2. Ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
Т.е. че давността започнала да тече от датата на увреждането,не е била спряна до като е траел процеса пред Варненския военен съд. Пред този съд ищецът-касационен жалбоподател не е предявил исковете си,а вече предявени след повече от 5 години,са били погасени по давност.
Не е налице основанието за допустимост по ч.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК / по т.2 не е посочена практика на други съдилища/ и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд от 26.09.2008г по р.д. № 446/2008г.
ОСЪЖДА А. Т. Т. от гр. Р. да заплати на Т. И. С. направените пред ВКС разноски в размер на 250 /двеста и петдесет / лева.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: