О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София,14.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09 декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1480/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Т. П., Г. Т. Д. и И. Т. П. чрез адвокат М са обжалвали решението на Софийския градски съд от 10.10.2008г по гр.д. № 3271/2007г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 19.06.2007г по гр.д. № 4940/2006г. С това решение районният съд осъдил Б. Т. П., Г. Т. Д. и И. Т. П. да заплатят на Н. Я. С. от гр. С. сумата 1 950 лева,представляваща двойния размер на задатък по предварителен договор от 03.02.2005г,заедно със законната лихва,считано от 14.02.2006г до окончателното изплащане на главницата.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че Софийският градски съд разрешил материално правния въпрос за правомощията на продавача по един предварителен договор в смисъл че щом като е получил задатък за продажбата на идеална част от един недвижим имот ,той е бил длъжен да го продаде на далия задатъка купувач, а не да го продава изцяло на останалите купувачи по предварителния договор –в противоречие с практиката на съдилищата- в този смисъл посочил решение № 1896от 25.10.1967г по гр.д. № 1382/67г на ВС, 1 Г. О.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд,прие следното:
Искането не е основателно.
Софийският градски съд разрешил спорът между страните, на основата на разпоредбата на чл.93 ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 93 ЗЗД даденият задатък служи като доказателство, че е сключен договорът, обезпечава неговото изпълнение и при неизпълнение служи за обезщетяване на изправната страна по него, т.е. функциите му са идентични с тези на неустойката, която също обезпечава изпълнението и обезщетява за вредите от неизпълнението на договора. Разликата между тях е в това, че задатъкът се дава предварително, докато неустойката се обещава като бъдеща престация в случай на неизпълнение. Задатъкът, както и неустойката, като обезпечителни мерки за изпълнение на желаните правни последици, могат да осъществяват тази своя функция, ако обезпечават изпълнението на един валиден договор, респективно обезщетяват вредите от неизпълнението на такъв договор, а не и когато се касае до недействителен договор, който не може да породи права и задължения за страните и съответно не се нуждае от такива обезпечителни мерки за тяхното реализиране. В разглеждания случай страните са сключили предварителен договор ,в който конкретно са уговорили правата и задълженията и на двете страни. Продавачите Б. Т. П., Г. Т. Д. и И. Т. П. са обещали да прехвърлят правото на собственост върху имот с кад. № 9* в м.”С” в землището на с. Г., попадащо в регулационния план на ж.к.”Дружба-2 гр. С.,целият от 1849 кв.м. срещу заплащане на цената от 96 148 лева от купувачите В. П. П. който щял да изкупи 1 / 6 ид.част, П. Х. Д. 2 / 6 ид.части, Н. Я. Сейфи- 1 / 6 ид.част и И. Х. С. 2 / 6 ид.части.. При сключване на предварителния договор купувачите били внесли задатък в размер на 9 000 евро или левовата им равностойност по курса на БНБ в деня на плащането.
Бил уговорен и краен срок за нотариално прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот и всичко това е дало основание да се направи извод,че предварителния договор е съдържал всички елементи за обявяването му за окончателен или за нотариално прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот и че за това при неизпълнение задължението от страна на продавача, купувачът-изправна страна по договора, е имала право да иска двойния размер на внесения задатък. Постановеното в този смисъл решение на Софийския градски съд е съобразено както с правната норма,така и с постоянната практика на съдилищата. Цитираното решение № 1* от 25.10.1967г по гр.д. № 1382/67г 1 Г. О. не разглежда някаква противоположна хипотеза за приложението на чл.93 ал.2 ЗЗД. В това решение е посочено,че щом в предварителния договор не са били посочени конкретно правата на купувачите-т.е. кой от тях каква част ще изкупи и на каква част ще стане собственик,а от там и каква цена ще плати,съответно дали купувачът би бил задължен ,ако трето лице се откажело от сделката ,да изкупи и неговата част по този договор ,дали продавачът е следвало да му върне капарото,след като било по-изгодно имотът да се продаде изцяло,а не на части. Или,отново се е коментирал въпросът за валидността на сключения предварителен договор, така както се е коментирал и по настоящето дело че е бил валиден. Щом е установил това, въззивният съд приел,че на изправния купувач се дължи дадения задатък в двоен размер,така както повелява и разпоредбата на чл.93 ал.2 ЗЗД.
Върховният касационен съд приема,че не е налице основанието за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Посоченото решение не сочи на противоположна практика по приложението на чл.93 ал.2 ЗЗД. Ето защо и на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 10.10.2008г по гр.д. № 3271/2007г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: