О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
София, 24.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 200 / 2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
„Е” А. гр. С. представлявано от адвокат Г е обжалвало решението на Великотърновския окръжен съд от 19.10.2009г по гр.д. № 900/2009г с което е потвърдено решението на Великотърновския районен съд от 17.06.2009г по гр.д. № 1101/2009г. С това решение районният съд уважил исковете,предявени на правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 КТ от М. А. К. от гр. В. срещу„Е” А. като признал за незаконно уволнението й, извършено със заповед № 118 от 19.12.2008г ,отменил заповедта и я възстановил на заеманата от преди незаконното уволнение длъжност „оператор на ММ” в цех 10-„М”. На основание чл.225 КТ й присъдил обезщетение за времето през което е била без работа в размер на 920 лева и направените по делото разноски в размер на 250 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че въззивният съд в противоречие на Р № 1* от 28.09.2006г на ВКС, 3 Г. О. бил разрешил съществения за спора материално правен въпрос: приема ли се работата до завършването на която е сключен трудовия договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ за определена,ако тя не е индивидуализирана по обем и качество,но е индивидуализирана с други характеристики,които също внасят яснота за каква точно работа е сключен трудовия договор,
а така също и по втория въпрос:Счита ли се тази работа за завършена,ако към момента на прекратяване на трудовия договор са изпълнени всички трудови операции,свързани с нея,но за известен период след прекратяване на трудовото правоотношение с работника тази работа отново е изпълнявана в предприятието. В този аспект, касаторът се е позовал на Р № 789 от 01.06.2005г по гр.д. № 326/2003г на ВКС, 3 Г. О. Или, счита че е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
При така установената фактическа обстановка по делото- сключени два договора за установяване на възникнало трудово правоотношение между работодателя „Е” А. гр. В. и работника М. А. К. ,по силата на които-както по първия от 09.05.2003г,така и по втория,сключен в срока за изпитание на първия от 08.08.2003г,работника-т.е. ищцата М се съгласил да работи в цех 10-„М” на длъжността „оператор” на ММ, „до завършване на определена работа”-т.е. договорът е бил срочен „до завършване на определена работа”. Като другите условия на договора конкретизирали,че срочния трудов договор се сключвал ищцата за да работи „ по поръчки за производството на ел.двигатели F12 и F13 за ЩОЛ-Германия.”.
При тази неопределеност за каква точно работа и до кога, Великотърновският окръжен съд приел,че след като производството е било за ел.двигатели и е продължило и след уволнението на ищцата,заповедта не е била законосъобразна,а уволнението- също незаконно и за това на основание чл.344ал.1 КТ,уважил исковете,предявени от М. А. .. В този смисъл е и цитираното от касатора Решение № 1* от 28.09.2006г по гр.д. № 3240/2003г ВКС 3 Г. О.-„Когато срокът на трудов договор,сключен до завършване на определена работа не е посочен,нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието му /вид,количество,обем на работата и т.н./ следва да се счита,че липсва уговорка за срок и договорът е за неопределено време”
Второто решение- Р № 789 от 01.06.2005г по гр.д. № 326/2003г ВКС, 3 Г. О. се отнася до друга хипотеза-за трансформацията на трудов договор сключен за определен срок в безсрочен трудов договор и че това можело да стане само при определен срок,а не за договор, сключен за изпълнението на определена работа.
Следователно, поставените в изложението за допустимост въпроси са наистина съществени,но на тях въззивиният съд правилно е отговорил. Теоритично може да се приеме,че ако има други индивидуализиращи признаци за извършена работа,които да внасят яснота за какво е бил сключен договор по чл.68 ал.1 т.2 КТ,би могло да се приеме,че работата е свършена. Именно такъв подход е възприел и Великотърновският окръжен съд и след анализ е приел,че работата не е бил свършена-производството на електрически двигатели F12 и F13 за ЩОЛ-Германия е продължило. По този начин е отговорил и на следващия въпрос-че при тази хипотеза-след като работата не е била завършена и след прекратяване на трудовото правоотношение,а е продължила и след това,не се счита за завършена и че не може на основание чл.325 ал.4 КТ да се прекрати сключения по чл.68 ал.1 т.2 КТ трудов договор.
Върховният касационен съд приема,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 КТ и за това и на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 19.10.2009г по гр.д. № 900/2009г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: