О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 18.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 03 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело №1710/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. с. „ вх. Д” гр. С.. К. Л. чрез своят процесуален представител адвокат Й е обжалвала решението на Софийския градски съд от 20.01.2009г и допълнително решение от 15.04.2009,двете по гр.д. № 706/2008г,с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 12.11.2007г по гр.д. № 9273/99г. С това решение първоинстанционният съд отхвърлил исковете,предявени от етажните собственици на правно основание чл.45 ЗЗД срещу В. И. Г.Витанова за сумата 2 350 лева,представляваща претендирано от непозволено увреждане,обезщетение за претърпени имуществени вреди.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК,тъй като материално правният въпрос за това,че наемателят бил длъжен да върне вещта след изтичане на договорения срок и че дължи обезщетение за вредите,причинени при ползването на вещта,бил разрешен в противоречие с практиката на ВС и на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 / и че неговото решение-на ВКС-би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд провери посочените основания за допустимост на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд и прие следното:
Не са налице основанията за допустимост по нито една точка от чл.280 ал.1 ГПК / тук се включва и чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като страната-жалбоподател е посочила решения на отделни състави на ВС и на ВКС,което е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,но не е основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. По тази точка се имат предвид само решенията на Пленума на ВС,Тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия и тълкувателните решения на търговската колегия на ВКС,а така също и решенията на отделните състави на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК./
Спорът между страните е бил за това,че след изтичане 5 годишния срок на наемното правоотношение,създадено с подписване на договор на наем от 21.10.1992, наемателката на източната част на входа-вход „Д” на бл.915 ЖК „Л” в гр. С. била „повредила помещението и отнела здраво прикрепени вещи към него” посочени в три раздела на исковата молба- електроинсталация,водопровод и канализация и зидария. Общата претенция била в размер на 2 350 лева и както Софийският районен,така и въззивният Софийски градски съд я отхвърлил поради недоказаност.
Недоказаността на претенциите не е основание за допускане на касационно обжалване. Основание за допустимост е разрешаването на материално правен или процесуално правен въпрос от значение за изхода на делото, в противоречие на съществуващата практика, както на ВС и на ВКС,така и на съдилищата в страната. По настоящето дело касаторът не е посочил конкретния материално правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е бил в основата при формиране волята на съда и това да е станало в противоречие със съществуващата практика.
Вярно е че,след изтичане на наемния договор наемателят е длъжен да върне на собственика наетата вещ и че дължи обезщетение за вредите,причинени по време на ползването на вещта. Но след анализ на всички събрани по делото доказателства Софийският градски съд е приел,че между страните не е имало уговорка наемателят,който бил приспособил тази част от входа,която му била отдадена под наем за кафене,да я върне на собственика в приспособения вид-като за кафене. Тук се включвало и поставеното „закрепено оборудване”,което наемателката да е била длъжна да върне,и както е посочил и решаващият съд, такова задължение не съществува и по закон. За нанесени повреди от наемателката или от нейните работници върху наетото помещение,по делото не е имало никакви доказателства. За това и исковете са били отхвърлени,за което съдът е приложил точно закона. Или под „точно прилагане на закона” следва да се разбира изясняване на установеното в закона правило, приложено към конкретния случай. А неговата противоположност е неточното му прилагане със създаването на правило,различно от установеното в закона.
За развитие на правото имат значение онези съдебни актове на ВКС,които са издадени след констатиране на противоречивата практика на отделните състави на ВКС,на решенията в противоречие на приетото в решенията по чл.290 ГПК, и пр.
Конкретният случай не е такъв,което означава че не е налице и основанието за допустимост по чл.280 ал.3 ГПРК.
За това и съобразно изложеното по-горе,Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивните решения на Софийския градски съд от 20.01.2009г и от 15.04.2009г по гр.д. № 706/2008г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: