О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1108
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 914/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Н. А. П. от гр. А. чрез своята процесуална представителка адвокат И е обжалвала решението на Варненския окръжен съд от 23.01.2009г по гр.д. № 2150/2008г с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд пот 15.01.2008г по гр.д. № 6695/2006г. С това решение районният съд отхвърлил искът й, предявен срещу О. гр. А. за заплащане на сумата 1 755.36 лева ,представляващо претендирано обезщетение по чл.222 ал.3 КТ за непрекъсната работа през последните 10 години в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца.
В изложението към касационната жалба за допустимост е посочено като основание чл.280 ал.1 т.1 и е посочено решение за противоречива практика при разрешен според касаторката материално правен въпрос-дължи ли се обезщетение при сливане на две предприятия, при преминаване на обособена част на едно предприятие към друго,при смяна на собственика и пр.-Р № 4* от 21.06.2001г по адм.д. № 1134/2001г на ВАС 1 адм.отд.
Отделно от това е подадена и частна жалба срещу определението от 11.03.2009 по същото гр.д. № 2150/ 2008г,с което Н. А. П. е била осъдена да заплати на О. А. направените по делото разноски в размер на 200 лева.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост и на обжалваното определение за разноските,прие следното:
Изложеното основание за допустимост не е приложимо към конкретния случай.
По делото е било изяснено,че ищцата-касатор не е имала трудов стаж повече от 10 години в последния период на работата си като медицинска сестра към О. А. . В един период тя е работела към търговско дружество- А. център за специализирана медицинска помощ-А. и това не е бил същия работодател при който е прекратено трудовото правоотношение при придобива, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст-чл.328 ал.1 т.10 КТ – О. А. . За това решаващият съд е приел,че не е имала право на 6 брутни заплати при напускането,а само на две и е отхвърлил искът й за сумата 1755.36 лева
Приложеното решение на ВАС не се отнася до конкретния случай и не сочи на противоречива практика.
При крайния изход на спора, законосъобразно съгласно чл.78 ГПК е присъденото възнаграждение за защитата на ответника от един адвокат- 200 лева. Определението е правилно и следва да остане в сила.
И тъй като и настоящата касационна жалба-искането за допустимост се оставя без уважение, ВКС присъжда направените по делото разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лева.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд от 23.01.2009г по гр.д. № 2150/2008г.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Варненския окръжен съд от 11 март 2009г по гр.д. № 2150/2008г.
ОСЪЖДА Н. А. С. да заплати на О. А. направените пред ВКС,разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: