О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№181
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 27 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 1634/ 2009година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. на о. и н. е обжалвало решението на Габровския окръжен съд от 28.04.2009г по гр.д. № 60/2009г с което е оставено в сила решението на Габровския районен съд от 03.11.2008г по гр.д. № 483/2008г. С това решение съдът отменил наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на А. Г. М.-директор на Националната Априловска гимназия в гр. Г..
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и че решението би имало значение за точното приложение на закона.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
В касационната жалба на М. на о. и н. не е посочен нито материално правния нито процесуално правният въпрос,който Габровският окръжен съд да е разрешил така,че да не е приложил точно закона и да е в противоречие на практиката на съдилищата. Разрешен е един трудов спор,при който страната-ищец А. Г. М. е успяла да опровергае констатациите на Министъра на о. и н. ,направени в обжалваната заповед,в смисъл че в качеството си на директор на Националната Априловска гимназия не е изпълнявала задълженията си да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност, да не е осигурила безопасни условия за възпитание, обучение и труд, да не е била отговорна за опазването и обогатяването на материално-техническата база на училището и за цялостната организация на процеса на труда в Гимназията и да не е осигурила информация, необходима за дейността на училището. За тези нарушения,които не са били доказани от работодателя,ищцата,е била наказана с дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение”.
Въззивният съд е приел,че наказанието е следвало да се отмени като незаконосъобразно,освен че не са били доказани вменените като нарушения,простъпки, но и по още една причина – че за едното,цитирано в заповедта нарушение, не е искано обяснение преди налагане на дисциплинарното наказание и че това обстоятелство, на основание чл.193 ал.2 КТ дава отражение при разглеждането от съда молбата за отменяване на наложеното наказание- „съдът отменя дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество”-
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на спора е основание за недопускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд. Само по себе си соченото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не може да мотивира ВКС да допусне касационно обжалване на въззивното решение. По смисъла на закона следва да се има предвид обстоятелството, че точното прилагане на закона е изясняване на установеното в закона правило,различно от установеното в закона. Правният ефект от неточно прилагане е пълното неприлагане на нормата в истинският й смисъл. Чл.280 ал.1 т.3 ГПК има предвид изменение на задължителната практика и практиката по отделните казуси с оглед преодоляване на възприети правни разрешения по прилагането на правната уредба. Но това не е основание за отменяване на незаконосъобразните решения-допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон,които има предвид съдът при процедурата по чл.290 ГПК. Това е отделно и самостоятелно основание за допустимост на касационното обжалване,което в конкретния случай не е налице.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд от 28.04.2009г по гр.д. № 60/2009г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: