О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1551
София, 13.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 21 октомври 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдиятаЖанета Найденова
гр.дело № 1171/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
В. С. М. от гр. С. чрез своя процесуален представител адвокат В е обжалвала решението на Софийския градски съд от 02.04.2009г по гр.д. № 3976/2008г ,с което е обезсилено решението на Софийския районен съд от 17.10.2008г по гр.д. № 9169/08г и производството по иска с правна квалификация чл.97 ал.3 ГПК /отм/ предявен от В. С. М. срещу С. о. ,е било прекратено.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането не е основателно.
Софийският градски съд съобразявайки се с правната норма на чл.97 ал.3 ГПК /отм/ ,правилно е приел,че искът за обявяване документа „протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж” със съдържащото се в него отбелязване от инж. Ч с поставен върху подписа й печат на ОП „Софийски кадастър” с дата 30.03.2001г за достигане кота „било”-590.18 бил неистински, е бил недопустим и като така е прекратил производството по делото. Въззивният съд се е мотивирал точно-С. о. не е била страна в производствата по заведените от ищцата В или по тези които по-късно щяла да заведе, искове за обявяване за недействителни прехвърлителните сделки на отделните обекти от новопостроената до груб стоеж 5 етажна сграда в дворното място,нейна собственост. А щом не е страна или не би била страна по дела ,по които биха са разрешавали споровете между В|М. и „Т” ООД гр. С. или между нея и трети лица-купувачи на отделните обекти от новопостроената сграда, силата на пресъдено нещо по настоящето дело не би се простирала и по тези дела-т.е. липсва правен интерес от търсената с иска защита. Надлежният ответник се определя от интереса от търсената защита. Искът трябва да е насочен срещу лицето,чието неоснователно оспорване,или чиято неоснователна претенция са предизвикали правния спор. Правен интерес имат разбира се не само субектите на спорното правоотношение. Такъв интерес имат и всички чужди на правния спор трети лица,чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение. В конкретния случай,обаче, Общината в гр. С. по никакъв начин не е зависима от правоотношенията в които е встъпила или ще встъпи ищцата. С. о. не е лицето на което ще бъде противопоставен неистинския документ служещ като основание за права или за отмяна на изгодно за нея решение. Тя няма нищо общо със споровете на ищцата по повод договорните правоотношения с третото рице „Т” ООД гр. С. и извършените от него продажби на отделни обекти от построената сграда.
Искът е бил недопустим и за това и производството правилно е било прекратено. Цитираните решения на ВКС и на ВС-Р № 1500/26.07.1999г по гр.д. № 286/99 ВКС 4 гр.отд. и Р № 53 от 21.06.1984г по гр.д. № 508/84г ВС 1 Г. О. се отнасят до други хипотези и не могат да служат като основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Точно е приложен и процесуалния закон .
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 02.04.2009г по гр.д. № 3976/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: