Определение №1110 от по гр. дело №858/858 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1110
 
София, 18.08.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение   в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година  в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                                       ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
                                                             АЛБЕНА БОНЕВА
 
 
                                                            
 
 
при секретар  
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията  Жанета Найденова
гр.дело №858 /  2009  година и за да се произнесе съобрази следното:
 
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
П. Ц. И. от гр. С. е обжалвал решението на Софийския градски съд от 10.12.2008г по гр.д. № 110/2007г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 29.06.2006г по гр.д. № 20393/2006г. С това решение съдът отхвърлил исковете,предявени по чл.472 ГПК от П. Ц. И. срещу Ж. „О” рег. по ф.д. № 5515/90г на СГС ФО за установяване нищожността на нотариалните действия по 10 бр. нотариални актове,подробно описани в диспозитива на решението.
В изложението по допустимост към касационната жалба се поддържа,че съществените материално правни и процесуално правни въпроси по издавеното на нотариални актове на членовете на Ж. ,били решени в противоречие на практиката на ВС и на ВКС- П№ 3 от 12.10.1983г на Пленума на ВС на НРБ-т.3 , П № 4/18.5.1987г на Пленума на ВС на НРБ и Р № 120 от 23.2.1987г по гр.д. № 932/86г на ВС, 2 Г. О.
За това счита,че е налице основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Вярно е,че когато жилищно строителната кооперация е построила сградата,за която е била образувана Ж. по нормативно контролната система, действащ през 1984г,когато е било учредено правото на строеж и през 1990г, когато е било регистрирано образуването на Ж. „О”,видно от удостоверението на СГС по ф.д. № 5515/90г, прекратяването й е настъпвало по право. Но преди това,съгласно чл.35 ал.1 ЗЖ. „В едномесечен срок от определяне цената на имотите в сградата на жилищностроителната кооперация управителният съвет е длъжен да свика общо събрание, въз основа на разпределението по чл.28 ал.1 т.5 приема окончателната цена на имотите и определя припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото,съответно от правото на строеж”. А правомощията на общото събрание са посочени в чл.28,в т.ч. и по т.5-разпределя имотите между членовете на Ж. въз основа на утвърдения архитектурен проект”
Софийският градски съд е приел че разпределителният протокол от 15.03.1985г / данните по делото са били че Ж. е вписана в регистъра на Софийския градски съд през 1990г/ бил предпоставката за снабдяване членовете на Ж. с нотариални актове. Така разрешен материално правния въпрос за това кои са предпоставките за издаване на нотариални актове на членове на Ж. а от там и за действителността на нотариалните действия, наистина са били разрешени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС-т.е. нотариусът не е трябвало да издава нотариални актове,след като не е била изпълнена процедурата по ЗЖ. и след като само въз основа на т.н.” разпределителен протокол” не се издава нотариален акт. А това означава че е допуснал нарушение по чл.482 ал.1 пр.2 ГПК /отм/. Но съгласно чл. 472 ГПК /отм/ тези действия не са нищожни.
Исковете са били предявени именно на основание чл.472 ГПК /отм/ и с постановеното от Софийския градски съд решение, правилно са били отхвърлени. Цитираните решения на Пленума на ВС и на отделните състави не са относими към конкретния случай. Въззивният съд е постановил решението си въз основа на приетите обстоятелства и на закона-чл.235 ал.2 ГПК и по разрешените с него въпроси не съществува противоречива практика-щом действията на нотариуса не са попадали в хипотезиса на правната норма на чл.472 ГПК, тези действия не са нищожни и удостоверените в нотариалния акт обстоятелства биха могли да се атакуват по друг път.
Следователно, не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
 
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 10.12.2008г по гр.д. № 110/2007г.
 
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top