О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1076
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 8 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело №639/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Д. В. К. чрез своя процесуален представител адвокат К е обжалвала решението на Пазарджишкия окръжен съд от 27.01.2009г по гр.д. № 971/2008г с което е оставено в сила решението на Велинградския районен съд от 04.11.2008г по гр.д. № 499/2008г. С това решение районният съд отхвърли исковете й предявени срещу И. Г. Ш. и В. И. С. за собственост и ревандикация на 1 / 2 ид.част от дворно място,цялото от 330 кв.м.-застроено и незастроено,без намиращата се в имота полумасивна къща застроена върху 80 кв.м.,което дворно място представлявало имот с пл. № 3* от кв.148 по плана на гр. В.. Със същото решение е било прието че не било доказано оспорването на разписката без дата за сумата 1 200 долари подписана от Д. К. .
В изложението към касационната жалба,като основание за допустимостта на касационното обжалване се сочат основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Искането е неоснователно.
Ищцата Д. К. на нито едно основание не е можела да се легитимира като собственик на спорния недвижим имот -1 /2 ид.част от имот с пл. № 3* от кв.148 по регулационния план на гр. В. нито с нот.акт № 363/09.11.2000г,с който имотът е бил закупен лично от И. Г. Ш. и неговата дъщеря В. И. С. , нито с втория нотариален акт № 364 от 9.11.2000г издаден на нейно име,тъй като с него е била закупена другата половина от същия имот заедно с построената в него полумасивна къща на 80 кв.м. А с трети нот.акт, № 115 от 01.08.2005г тя прехвърлила имота на дъщеря си Ж. Маор / независимо какви части от целия имот е продала в повече-продала е своята част/.
При тези данни приемайки ги за установени,решаващият съд е приложил правната норма на чл.108 ЗС-че исковете са недоказани и като така,ги отхвърлил- и постановил решението си-чл.235 ал.2 ГПК.
Решението е съобразено със закона и конкретния случай. Разрешените с него въпроси, не са в противоречие с практиката на ВКС,а най-малко с тази по Р № от 07.06.2006г по гр.д. № 2980/2004г на ВКС, 4-А гр.отд. С него е разрешен друг случай и става въпрос за прилежащ терен към съществуващи селскостопански постройки. Споменаване разпоредбата на чл.38 ЗС е в хода на теоритичните разсъждения на съда , няма нищо общо с конкретното разрешаване на случая- не е доказано правото на собственост на ищеца върху спорната вещ, и за това не може да се уважи искането за ревандикацията й-чист случай на чл.108 ЗС.
Що се касае до твърдението че допускайки касационно обжалване с решението на ВКС ще се постигне решение за точно приложение на закона и за развитие на правото, разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК няма предвид посочения вид,случаи. Тази разпоредба е приложима само при противоречива практика на отделните състави на ВКС и тогава за да се преодолее противоречието съгласно чл.292 ГПК се иска от Общото събрание на ГК да се издаде тълкувателно решение.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 27.01.2009г по гр.д. № 971/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: