О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1075
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 8 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 618/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
К. И. Р. от гр. С. чрез неговият процесуален представител адвокат З е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 14.01.2009г по гр.д. № 2 606/08г с което като е отменено решението на Пловдивския районен съд от 06.06.2008г по гр.д. № 2670/07г , е постановено ново решение. С него окръжният съд отхвърлил исковете,предявени от К. И. Р. срещу „М”Е. със седалище и адрес на управление гр. С. за признаване за незаконно уволнението му,извършено със заповед № 174/30.05.2007г на изпълнителния директор и член на Съвета на директорите на търговското дружество,за неговата отмяна / на уволнението/ и за възстановяване на заеманата от преди това длъжност „ шофьор товарен автомобил”,както и за заплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението- от 31.05.2007г до 30.11.2007г в размер на 2 693.52 лева. В полза на ответника по исковете- “
В изложението към касационната жалба се поддържа,че съществените материално правни въпроси- едностранното изменение характера и мястото на работа по чл.120 КТ изисквало „работата да съответства на притежаваната от работника или служителя квалификация, като съвкупност от знания, умения и професионално значими качества, придобити чрез обучение или трудов опит”- бил разрешен неправилно и допускане до касационно обжалване с решението на ВКС би се приложил точно закона и това би имало значение за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Отделно от това се обжалва и решението в частта за разноските и в тази част се твърди,че то противоречало на практиката на ВКС и са посочени решения на отделни състави.,което означавало,че в тази част били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Искането е неоснователно.
Спорът по делото е бил разрешен съобразно приетите от съда обстоятелства и приложение на правната норма-чл.235 ал.2 ГПК.
В случая ищецът е бил назначен като „шофьор товарен автомобил”,но със заповед № 9 от 23.04.2007г му е било наредено за времето от 24.04.2007г до 07.06.2007г-за 45 дни -по реда на чл.120 ал.1 КТ-да изпълнява длъжността „помощник оператор на парогенератор-СРК-ТЕЦ ,която заповед не изпълнил. В този смисъл са били рапортите на гл.инженер инж. Ж на инженера по химическите процеси-началник цех „Р” инж. Е.
От рапорта на началника на тракторен парк Л. Ц. е било установено,че за времето от 24.04.2007г до 20.05.2007г ищецът К. И. Р. ползвал болничен отпуск,а след това се явявал на работа в Автопарка. Но по това време там не е било неговото работно място.
Със заповед № 174 от 30.05.2007г на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ и чл.187 г.7 КТ във р. с чл. 188 т.3 КТ,трудовият договор с работника е бил прекратен.
В случая не се касае до решение на ВКС с което точно ще се приложи закона и което би имало значение за развитие на правото,тъй като решението не противоречи на практика на съдилищата и тази на ВКС,а и между отделните състави на ВКС също не съществува противоречива практика,която по реда на чл.292 ГПК може да се преодолее чрез искане до Общото събрание да издаде тълкувателно решение. Разрешен е конкретен случай съобразно с правната норма и за това не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Неоснователно е искането и за допускане касационно обжалване на решението в частта за разноските. Те са били документирани и са правилно присъдени за един адвокат,така както разпорежда и чл.78 ал.3 ГПК.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 14.01.2009г по гр.д. № 2606/2008г.в т.ч. и в частта за присъдените по делото разноски.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: