О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1113
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело №786/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Р. Н. С. от гр. Ш. е обжалвал решението на Варненския апелативен съд от 23.02.2009г по гр.д. № 582/2008г с което е оставено в сила решението на Шуменския окръжен съд от 17.11.2008г по гр.д. № 404/2008г. С това решение окръжният съд отхвърлил исковете му предявени на правно основание чл.45 ЗЗД срещу П. В. П. за заплащане на сумата общо 20 500 лева,представляваща претендирано от непозволено увреждане,обезщетение за претърпяни имуществени-15 500 лева и неимуществени- 5 000 лева,вреди,заедно със законната лихва. В полза на П. В. присъдил и направените по делото разноски в размер на 550 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на материално правния въпрос за отговорността на работодателя в случаите ,когато за постигане на лични или други неслужебни цели, недобросъвестно използва служебното си положение, Варненският апелативен съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и на ВС и в тази насока са представени и цитирани решения на Пленума на ВС- Постановление № 4/75г и на отделните състави на ВС и на ВКС-Р № 1570/95г 4 Г. О.,Р № 1400/64г ВС І. Г. О.,Р № 371/97г ВКС 3 Г. О.,Р № 341/95г ВКС,3 Г. О.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането е неоснователно.
Ищецът Р. Н. С. не е успял да докаже,че издаваните от неговия ръководител П. П. ,представляваща Сдружение с нестопанска цел „ Агробизнес център-/Бизнес инкубатор/ гр. Ш., заповеди за наказание и уволнение, които по-късно са били отменявани от съда, са били издавани при хипотезиса на чл.45 ЗЗД- недобросъвестно използване на служебното положение и злоупотреба с право.
Варненският апелативен съд е постановил решението си приемайки установените от него обстоятелства и въз основа на закона-чл.235 ал.2 ГПК. След установяване на фактическата обстановка възивният съд е изградил крайните си изводи, позовавайки се именно на задължителната практика за приложението на закона- Постановление на Пленума на ВС № 4/75г и Р № 794/1984г ВС 4 гр.отд. Правилно е приел,че по начало отговорност за причинените вреди от незаконното уволнение или наказание в случая, не се дължи от прекия ръководител след отменяване от съда на заповедта за уволнение,респ.наказание. По изключение,обаче,в случаите при които ръководителят недобросъвестно е използвал положението си при издаване на неправилните заповеди, той е отговорен за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Дължи обезщетение в случаите,”когато му е било известно,че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповед.
Дали са били доказани тези елементи от фактически състав на чл.45 ЗЗД са въпроси, които не касаят правото, а само фактите по делото. Решаващият съд е приел,че не били доказани и при така установената фактическа обстановка, той правилно е приложил правната норма: не е налице отговорност по чл.45 ЗЗД нито за претърпяни имуществени вреди,нито за претърпяни неимуществени вреди.
Цитираните решения за противоположна практика са неотносими към конкретния случай. Те извеждат общото принципно разрешение,което е извел и Варненския апелативен съд. Това означава че не са налице основанията за допустимост, нито по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, нито по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не съществува противоречива практика на отделните състави на ВКС и не съществува нужда това противоречие да се преодолява с искане до Общото събрание на ГК за издаване на тълкувателно решение
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 23.02.2009г по гр.д. № 582/2008г
Настоящето определение е окончателно и не подложи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: