О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1106
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 831/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1т.1 и т.3 ГПК.
Професионалната гимназия по електротехника и електроника /ПГЕЕ/ гр. Б. е обжалвала решението на Благоевградския окръжен съд от 05.02.2009г по гр.д. № 965/2008г с което е оставено в сила решението на Благоевградския районен съд от 07.07.2008г по гр.д. № 2017/2007г. С това решение районният съд признал за незаконно уволнението на Л. А. Т. ,отменил заповед № Р* от 10.10.2007г на директора на Професионалната гимназия по електротехника и електроника с която било прекратено трудовото правоотношение,възстановил го на заеманата от преди уволнението длъжност „учител по учебна и производствена практика” и му присъдил обезщетение за времето през което бил без работа поради уволнението в размер на 3 344.40 лева,заедно със законната лихва,считано от 17.12.2000г до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски в размер на 400 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа че съществените материално правни въпроси- след като работодателят е направил всичко възможно,за да разбере кои са членовете на ръководството,които ползват синдикална защита и при наличието на повече от един секретар,направи искане-запитване и не е получил отговор от синдикалната организация кои са защитените лица по чл.333 ал.3 КТ,ще ползва ли някое от тези лица защитата ,ако бъде уволнено и задължено ли е ръководството на синдикалната организация да определи кой от тях ще ползва закрилата,както и дали може работодателя да се позове на злоупотреба с право от страна на ръководството на синдикалната организация при уволнение- били разрешени в противоречие с практиката на ВКС и че с допускане касационно обжалване на въззивното решение биха са приложили точно правните норми и че това би имало значение за развитие на правото.-т.е основания за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Искането е неоснователно.
Благоевградският окръжен съд е направил пълен анализ и точна преценка на всичка събрани по делото доказателства,изискал е и нови-вж. писмо на КТ „П”, до Окръжния съд гр. Б.,приложено на л.16 и на л.43от делото,копие от учредителен протокол от 01.08.2003г- и обосновал изводът си че ищецът Л бил първи секретар на КТ „П” при Професионалната гимназия гр. Б.. По този въпрос не съществува никаква противоречива практика на съдилищата-въпросът е фактически,не е правен..
Би възникнал спор по отношение конкретния човек,който се ползва от закрилата по чл.333 ал.3 КТ,но по този въпрос освен пояснението по пар.1 т.6 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на другото другото на което се е позовал съдът,е практиката на ВКС и на съдилищата в страната: със синдикална закрила се ползват само председателя и първия секретар на съответната синдикална организация. И приложените решения на ВКС са в тази посока- Р № 82 /99г на ВКС 3 Г. О., Р № 1845/2004г ВКС, 3-то Г. О.
Следователно, не е налице противоречива практика нито на ВКС,нито на други съдилища в страната. А освен това делото е решено и на друга плоскост-незаконно уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ поради незаконно упражнено право на подбор / по-точно неупражнено право на подбор/,което е било основание да се приеме че както уволнението,така и издадената заповед за него са незаконосъобразни. За това са били и отменени.
Що са касае до твърдението че разрешаването на горните въпроси би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, Върховният касационен съд счита,че решението е постановено съобразно установените и приети от решаващия съд обстоятелства и след приложението на закона-чл.235 ал.2 ГПК и че в конкретния случай това не е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд от 05.02.2009г по гр.д. № 965/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: