О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 09.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 27 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело №1653/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
И. С. К. и С. Д. К., двамата чрез адвокат С от гр. П. са обжалвали решението на Пловдивския окръжен съд от 16 март 2009г по гр.д. № 3358/2008г,с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 01.07.2008г по гр.д. № 166/2007г. С това решение районният съд отхвърлил исковете им предявени срещу С. Т. К., С. Й. К. и И. Й. К. в качеството им на наследници на Й. И. К. , С. А. Р. и П. С. Т., Н. П. М. и Н. П. Г. в качеството им на наследници на А. Ж. Т. ,за прогласяване за нищожен договорът сключен с нот.акт № 140/75г на Пловдивския нотариус,с който А. Ж. Т. продала на Й. И. К. празно дворно място от 440 км.м.,представляващо парцел **** от кв.51 по регулационния план на село П. договор,прикриващ договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице,на И. С. К.,който трябвало да придобие правото на собственост срещу насрещното задължение да гледа и издържа купувача по договора С. А. Р. до смъртта му. Отхвърлил и искът за собственост върху същия недвижим имот,предявен от тях- И. С. К. и С. Д. К. – срещу С. Т. К., С. Й. К. и И. Й. К. в качеството им на наследници на Й. И. К.
В изложението към касационната жалба се твърди,че при разрешаването на процесуално правния въпрос-може ли и със свидетелски показания ,без наличие на писмено доказателство ,да се установява привидността на една сделка от наследниците на страната по нея,ако сделката е насочена срещу тях- Пловдивският окръжен съд бил приел обратното на установената от ВКС,практика и в тази насока са представени : Р № 639/95г по гр.д. № 483/95г на ВС, 5-членен състав, Р № 4* от 26.12.1959г по гр.д. № 8537/59г на ВС 1 Г. О. и Р № 360 от 25.12.1986г по гр.д. № 257/86г 1 Г. О.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Искането не е основателно.
Пловдивският окръжен съд не е разрешил съществените за делото въпроси от материално правен или процесуално правен характер в противоречие нито на закона,нито на установената практика на ВС,на ВКС или на съдилищата в страната. Исковете за обявяване нищожност на сделката поради привидност, сключена с нот.акт № 140 от 21.10.1975г на нотариуса при Пловдивския районен съд,са останали недоказани и като такива решаващият съд ги е отхвърлил.
Съдът е бил длъжен да разреши спора,възникнал след депозиране на исковата молба от И. С. К. и неговата съпруга С. Д. К.,които определено заявявали че били те собствениците на празно дворно място от 440 кв.м. представляващо УПИ ХVІІІ от кв.51 по плана на село П.,община Пловдив, а не починалият им син Й. И. К. ,чиито наследници били ответниците по исковете С. Т. К.,С. Й. К. и И. Й. К..
Страна по сделката, извършена с нот.акт № 140/75г бил Й. И. К. , определен от Изпълнителния комитет на СОНС с. П., като купувач,по това време военнослужещ, член кооператор
и продавач- А. Ж. Т. В нотариалният акт е било посочено че продажната цена от 2 200 лева е била внесена в ДСК с вносна бележка № 1688/1.10.1975г.-т.е. сделката е била перфектна . Само две лица са фигурирали по нея и тя е породила целените правни си последици, като чрез нея е била прехвърлена собствеността върху недвижимия имот на името на Й. И. К.
След около 32 години бащата на купувача и неговата майка заявили претенциите си на собственици на имота с твърдението,че сделката прикривала истинския собственик-т.е.че не синът,а бащата И. К. бил истинския собственик и че такава била волята и на договарящите страни. Синът Й. И. участвал само формално в изповядане на сделката.
Основен аргумент за това било обстоятелството че по това време синът на ищците Й нямал средства и че имотът бил закупен от дядо му С. А. Р. но не за внука,а за сина му И. С. Като причина за използване името на внука ищците сочили забраната за придобиване втори имот по ЗСГ.. Целените правни последици били по прикритата сделка-т.е. че имотът се закупувал на името на И. , който се задължавал да гледа дядото на Й. бащата на Й. С. до като е жив.
Фактическата обстановка е сочела, за особен случай на прикрита сделка,съчетана с привидна сделка при наличието на „подставеното лице”- според ищците-техния син Й. Т.н. „подставено лице” или „ сламен човек” е правна фигура по българското право,която законът познава..
Особеното при него в сравнение с обикновения случай на съчетание на привидна с прикрита сделка е в това,че при него има три сделки между три лица,докато иначе има две сделки с две лица. Тези сделки не са били доказани,като решаващият съд за крайните си изводи се е позовал и на свидетелски показания,събрани от първоинстанционния съд. Пловдивският окръжен съд не е допуснал свидетелски показания за установяване уговорки между продавачката А. Т. и дядото С. Р. , но за тях вече е имало доказателства.. По делото не имало нито едно писмено доказателство нито за плащане,нито за купуване,нито за други действия,сочещи „вероятност на твърдението че съгласието е привидно”.
По делото не е имало никакви доказателства и за сделка между Й продавачката А. Т. или сделка между Й баща му И. К. или между него Й. И. К. и дядо му С. Р. -т.е. не са били доказани трите сделка с участието на трите страни за разкриване симулативността на първата сделка.
Пловдивският окръжен съд е отчел и обстоятелството,че ищцовата страна е заявявала собствени права и че по смисъла на чл.134 ал.2 ГПК /отм/ ищците не са били трети лица по сделката- т.е.”това трето лице срещу което сделката е насочена е лице ,което има качеството на кредитор на прехвърлителя, увреждащ я с извършването разпореждане, с което е намалил имуществото си или има качеството на наследник на прехвърлителя с право на запазена част и поради това може да се приеме че продажбата е насочена срещу него,лишаваща го от наследствени права”/вж. Р № 639/95г ВС 5-членен състав.
Върховният касационен съд приема че към конкретния случай не се отнасят разрешенията дадени в Р № 639/95г на ВС,5-членен състав,че „наследниците на страна по сделка могат да установят нейната привидност със свидетелски показания без представяне на писмени доказателства,ако сделката е насочена срещу тях” или
Р № 4500/59г ВС, 1Г. О.-че наследниците могат да установяват с всички доказателствени средства вкл. и със свидетелски показания,че сънаследникът им е действал като скрит пълномощник на наследодателя при придобиване на недвижим имот,ако тази сделка уврежда интересите им” В същия смисъл и Р № 360/86г ВС,1 Г. О.
Делото е решено съобразно точното приложение на закона и съобразно практиката на ВС, на ВКС и на съдилищата в страната.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, поради което и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 16.03.2009г по гр.д. № 3358/2008г
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: