О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 3 август 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 454/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Р. Г. И. чрез своя процесуален представител адвокат Е от гр. П. е обжалвала решението на Плевенския окръжен съд от 19.12.2008г по гр.д. № 795/2008г с което е оставено в сила решението на Плевенския районен съд от 23.07.2008г по гр.д. № 3843/2007г. С това решение районният съд отхвърлил исковете,предявени от Р. Г. И. срещу Болничната б. за активна лечение /ББАЛ/ гр. П. към военномедицинската академия гр. С.,за признаване за незаконно уволнението й поради съкращаване в щата по чл.328 ал.1 т.2 КТ,за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност- по чл.344 ал.1 т.2 КТ и за присъждане на обезщетение за времето през което е останала без работа поради уволнението- чл.344 ал.1 т.3 КТ.
В изложението към касационната жалба се поддържа че при разрешаване на съществения материално правен въпрос- при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие –че предизвестието и заповедта за уволнение представляват отделни елементи- решаващият съд е постановил решение,което противоречало на практиката на ВКС и че след допускане до касационно обжалване,с решението на ВКС ще се уеднакви практиката по приложението на чл.328 ал.1 т.2 КТ и че това би имало значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е била правилно изяснена:
Румана Г. И. имала трудов договор,сключен на 17.05.2001г с ръководителя на ББАЛ гр. П. за безсрочно изпълнение на трудовите си задължения като изпълнител ІІ гр.в сектор „Логистика”,който договор е бил изменян с допълнителни споразумения от 25.08.2003г, от02.08.2004г, от 01.08.2005 и от 28.04.2006г / вж. допълнение към трудовия договор,приложени на л.25,26,27 и 28/ С предизвестие с изх. № 846 от 09.07.2007г работодателят я уведомил че на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ и чл.16 ал.1 т.3 от Колективния трудов договор /КТД/ трудовият й договор бил прекратен със срок за предизвестие 3 месеца и със срок за предаване на длъжността-1 месец,считано от 10.08.2007г. Към делото е била приложена Заповед № 175 от 11.09.2007г на ръководителя на ББАЛ Плевен към ВМА София от която е било установено,е трудовото правоотношение на Р. Г. И. заемаща до тогава длъжността „ технически сътрудник І гр.” в пералнята на сектор „Логистика”, е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ-поради съкращаване в щата. Копие от заповедта ищцата-касационен жалбоподател получила на 12 .09.2007г към който момент,както се е мотивирал и Плевенския окръжен съд трудовият договор се считал за прекратен / преди това ищцата е била в отпуск по болест и за това прекратяването на трудовото правоотношение е станало не с изтичане на срока за предизвестие,а към момента на връчване заповедта за уволнение./.
Представените по делото решения на ВКС-Р № 1* от 24.01.1995г по гр.д. № 909/94г на ВС и Р № 1291/1.02.1995г по гр.д. № 1010/94г на ВС,3-то гр.отд.,не сочат на противоречива практика при разрешаване спорове по чл.328 ал.1 т.2 ГПК. В тези решения не се извежда като принципно положение основанията за законосъобразността за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаването в щата към момента на връчване предизвестието а не към момента на връчване на заповедта за уволнение. . В конкретния случай съдилищата са изследвали законността на обявеното съкращаване в щата: щатното разписание на Военномедицинската академия за Болничната б. за а. лечение Плевен в складовете за текущо доволствие е била съкратена длъжността на техническия сътрудник І ст. със заповед на Министъра на отбраната на Република България от 02.07.2007г. Със заповед на началника на ББАЛ Плевен е била назначена комисия за оценка и подбор на гражданските лица,която при сравняване резултатите на 3 -ма души,с най-ниска обща оценка останала Р. Г. И.-4.11. От протокола на синдикалния съвет при ББАЛ Плевен носещ датата 10.07.2007г е било видно,че синдикалните организации са дали съгласието за прекратяване на трудовото правоотношение, нещо което са направили и от Областната инспекция по труда-вж.писмо № 22 /30.07.2007г приложена на л.80. Работодателят е спазил изискването и да се съобрази с решение на ТЕЛК за трудоспособността на ищцата- не попадала под закрилата на чл.333 ал.1 т.2 КТ. И съответно съдът е изследвал и реалността на извършеното съкращаване в щата,като е констатирал че не било фиктивно. Т.е. прекратяване на трудовото правоотношение е станало след извършена пълна процедура и за това Върховният касационен съд счита,че при разрешаването на въпросите не е постановено решение противоречиво на практиката на ВКС, и че решението няма да има значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Плевенския окръжен съд от 19.12.2008г по гр.д. № 795/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: