О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1565
София,18.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 28 октомври 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 1188 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Н. М. П. от гр. В. чрез своя процесуален представител адвокат Н е обжалвал решението на Софийския градски съд от 19.02.2009г по гр.д. № 4039/2006г с което са оставени в сила решенията на Софийския районен съд от 15.09.2005г и от 28.04.2006г по гр.д. № 262/2005г. С тези решения Софийският районен съд отхвърлил исковете предявени срещу „Т” Е. и срещу М. на и. и е. гр. С. за заплащане на сумата общо 75 000 лева,представляваща претендирано от професионално заболяване обезщетение за претърпяни неимуществени-50 000 лева и имуществени-25 000 лева,вреди.
В изложението към касационната жалба се твърди,че при разрешаване на съществения материално правен въпрос-дължи ли се обезщетение за вреди,претърпяни от професионално заболяване и след изтичане срока на първоначалното му констатиране тогава когато има влошаване на здравословното състояние на ищеца и това влошаване е в причинна връзка с първоначалното заболяване,както и от кой момент вземането за влошено здравословно състояние е изискуемо ,съответно и от кой момент започва да тече погасителната давност по чл.358 ал.1 т.3 КТ-били разрешени в противоречие с практиката на ВКС-Р №695 от 14.05.1993г по гр.д. № 1745/92г, 4 Г. О., законът не бил приложен точно и решението на ВКС ако се допусне касационно обжалване,би имало значение за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
По делото е било установено,че за пръв път професионалното заболяване на ищеца-увреждане на слуховия анализатор-невритис нерви акустиции билатералис- е било констатирано при извършване на профилактичен преглед през 1985г,тогава когато той е работел в ТЕЦ В. като помощник машинист,оператор на парна турбина в турбинен цех ./ 9.08.1983г-1.11.1986г/. Тогава,както е посочил експертът д-р Е той е бил млад човек и при високото ниво на шум-„значително високо”- „младата възраст е благоприятствала по-лесното увреждане в по- тежка степен”.
Заболяването е било определено от Диагностичната комисия в гр. В. на 27.03.1991г като професионално. От тогава,както е посочил и Софийският градски съд е започвала да тече и погасителната давност на вземанията за обезщетения. За последващото влошаване на здравословното състояние този срок се отчита от друг момент-от момента,в който специализиран държавен орган се произнесе за допълнителните усложнения мотивиращи определянето на трайна загуба на трудоспособност-в случая това е решението на НЕЛК носещо датата 06.08.2004г. В самото решение е посочена и датата на инвалидизирането на ищеца 25.02.2003г от която дата започва да тече нова давност и от която дата вземането за допълнително търпени болка и страдания и за допълнително направени разходи за лекарства, слухов апарат,лечение и балнеолечение ,става изискуемо. В конкретния случай исковата молба е била подадена на 10.01.2005г. и това е означавало че е била подадена в срока по чл.358 КТ.
Софийският градски съд приел ,че след като нямало конкретно искане за присъждане обезщетение за влошено състояние,а искът за основното заболяване бил погасен по давност, че не следвало да се присъди обезщетение и за т.н. „ексцес” на заболяването и за това отхвърлил исковете.
При постановяване на своето решение съдът е длъжен да приложи правната норма съобразно приетите за доказани факти и обстоятелства,изложени в исковата молба. По настоящето дело ищецът е посочил по години влошаване на състоянието на слуха на двете уши, посочил е произхода на заболяването и претендираните суми като обезщетение за претърпяните вреди-или,в исковата молба са се съдържали твърдения,както за основното заболяване,така и за неговото влошаване при което той е търпял допълнителни болка и страдания от неимуществен характер. Освен това,щом като е поискано повече, решаващият съд е можел да присъди по-малкото-това което допълнително е търпял ищеца и разрешавайки обратно този процесуално правен въпрос,той не е приложил точно закона.
Горните въпроси са постановени в противоречие на практиката на ВС-Р № 695 от 14.05.1993г по гр.д. № 1725/92г 4 Г. О.,според което „При влошаване на здравословното състояние на пострадал, вземането му за заплащане на обезщетение не се погасява по давност,макар вземането за основното страдание да е погасено по давност”.
Противоречиво са разрешени въпросите и съобразно т.10 П № 4/75г на Пленума на ВС-„Вземането за обезщетението за влошено здравословно състояние е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбите на чл.114 ЗЗД. От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение-чл.84 ал.3 ЗЗД”
И съобразно разрешението дадено в Постановление № 2 /81г според което-т.1 „Когато в резултат на непозволено увреждане е причинена болест, давността за вземанията от непозволено увреждане започва да тече от нейното проявяване и положително установяване”.
Върховният касационен съд счита,че са налице основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК,тъй като въпроси от материално правен и процесуално правен характер са разрешени неточно и в противоречие на константната практика на ВС и на ВКС. Неточното приложение на закона е основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и след постановяване на решението на ВКС,то би имало значение и за развитие на правото.
За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд ,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационна обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 19.02.2009г по гр.д. № 4039/2006г.
НАСРОЧВА делото за 28 април 2010 година, за когато да се призоват страните.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: