О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1111
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело №809/ 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
М. И. С. от гр. С. е обжалвала решението на Софийския градски съд от 10.12.2008г по гр.д. № 1043/2007г с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд от 12.01.2007г по гр.д. № 7055/2006г. С това решение районният съд отхвърлил искът й предявен на правно основание чл.255 ГПК срещу А. С. А. с искането да се признае за установено,че не съществувало срещу нея принудително изпълнение по споразумение,одобрено с решение от 12.11.1996г по гр.д. № 1*:96г на Софийския районен съд.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че съществен материално правен въпрос- издаден изпълнителен лист на името на починало лице-бил разрешен неправилно и допускане въззивното решение на касационно обжалване би спомогнало за точното приложение на закона и за развитие на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложеното основание,прие следното:
Искането е неоснователно.
Въззивният Софийски градски съд е постановил решението си на основата на приетите от него обстоятелства и на закона-чл.235 ал.2 ГПК. Издаденият изпълнителен лист не е предмет на спора. Бил е предявен отрицателен установителен иск от последващ,след смъртта на титуляра ,собственик на 1 / 2 ид.-част от апартамент в гр. С. ул. „С” №3 ет.4 със застроена площ 44.13 кв.м.-от М. И. Н.. Бившата съпруга-А. С. А. на починалият Н. С. Н. на М. И. е останала собственица на другата 1/ 2 ид.част от апартамента и при одобрено от бракоразводния съд споразумение за разпределяне реалното ползване на жилището. М. И. Н. предявила отрицателен установителен иск,че решението по гр.д. № 1139/96г на СРС,влязло в сила на 30.12.1996г нямало сила на присъдено нещо по отношение на нея и че тя нямала качеството на длъжник по изп.д. № 2193/2005г на Съдия изпълнителя при Софийския районен съд І отд. 3 участък.
Софийският градски съд приел,че искът е допустим ,но като недоказан-го отхвърлил.
Не съществува противоположна практика по поставените въпроси. Влязлото в сила решение,съгласно чл.220 ал.1 ГПК /отм/ е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда,който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката.
Не съществуват противоречиви решения на съставите на ВКС,разглеждащи аналогични дела, при които случаи е приложима разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 10.12.2008г по гр.д. № 1043/2007г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: