О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114/
София, 18.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
изслуша докладваното от съдията Жанета Найденова
гр.дело № 349 / 2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Р. „Н” гр. Д. е обжалвала решението на Силистренския окръжен съд от 09.01.2009г по гр.д. № 240/2008г с което е оставено в сила решението на Дуловския районен съд от 12.09.2008г по гр.д. № 276/2008г/ грешно записано като решение по гр.д. № 278/2008г, тъй като очевидно е разглеждан трудовият спор със С. Б. А./. С това решение районният съд признал за незаконно уволнението на С. Б. А. и отменил издадената заповед № 1*8г, с която било прекратено трудовото й правоотношение с Р. „Н” гр. Д. на правно основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, възстановил я на заеманата от преди уволнението длъжност „управител на магазин за обществено хранене- супермаркет „К” и й присъдил направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че следвало да се допусне касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд ,тъй като с решението на ВКС се постигало точното прилагане на закона и щяло да има значение за развитие на правото. В изложението, обаче , няма обосновка и доказателства по кой материално правен или процесуално правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие на практиката по сходни дела,.
За това Върховният касационен съд приема,че основанието за допустимост е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
При постановяване на решението си Силистренският окръжен съд се е позовал на приетите от него обстоятелства и нормата на закона-чл.235 ал.2 ГПК. Той е разгледал конкретен трудов спор, при който е констатирал че работодателят не е направил законосъобразен подбор/ ако е имало действително съкращение на щата./Съдът е констатирал,обаче,че към момента на издаване заповедта за уволнение щатът не е бил намален,а напротив-увеличен. Приел е,че е без всякакво значение съображението да се увеличи щата на 19 служители в един момент,за да се съкрати на 14 служители в друг момент. Меродавен факт в случая,че не е имало критерии за подбор,че не е имало реално съкращаване на щата към момента на издаването на заповедта и че това е мотивирало съдът за неговия краен извод: уволнението не е законно,защото не е имало реално съкращаване на щата и защото не е бил направен и законосъобразен подбор.
Що се касае до твърдението че по сходни случаи Силистренският окръжен съд имал друга практика,това не означава че може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по настоящето дело на правно основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По въпросите за подбора ,който съгласно чл.329 КТ е длъжен да извърши работодателя практиката на ВКС е последователна: за да е законосъобразно прекратяването на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ, трябва да е законосъобразен и подбора за уволнение и съкращаването в щата,да е реално.
Не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Силистренския окръжен съд от 09.01.2009г по гр.д. № 240/2008г.
ОСЪЖДА Р. „Н” гр. Д. да заплати на С. Б. А. направените по делото разноски пред ВКС в размер на 250 /двеста и петдесет / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: