Решение №1137 от по гр. дело №896/896 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 1137
София, 19.08.2009 година
 
Върховният касационен съд на Република България,четвърто гражданско отделение   в закрито съдебно заседание на 13 август две хиляди и девета година  в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                                       ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
                                                             АЛБЕНА БОНЕВА
 
 
                                                            
 
 
при секретар  
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията  Жанета Найденова
гр.дело № 896/ 2009  година и за да се произнесе съобрази следното:
 
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
„Р” А. гр. С. е обжалвало решението на Габровския окръжен съд от 19.03.2009г по гр.д. № 46/2009г с което е оставено в сила решението на Сивлиевския районен съд от 22.12.2008г по гр.д. № 572/2008г. С това решение районният съд отхвърлил искът предявен от„Р” А. гр. С. срещу Б. С. Б. от гр. С. за връщане на сумата 4 395.36 лева представляваща стойността на направени за обучение,разходи по договор от 25.06.2004г.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че при разрешаването на материално правния въпрос-дължи ли се връщане на дадената за обучение сума,след като ползващият я работник или служител не е останал на длъжността за която са били направени разноските за обучение и е бил сключен договор-въззивният съд го разрешил в противоречие на съществуваща практика на ВКС-Р №948 от 18.07.2008г по гр.д. № 773/2005г 2 Г. О. Това обославяло искането за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд провери посоченото основание за допустимост и прие следното:
Исканото касационно обжалване на въззивното решение е основателно.
Габровският окръжен съд е приел,че ответникът-служител на ищцовото търговско дружество не следвало да върне остатъка за направените разходи за неговото обучение в Германия във фирмата „Щол” за времето от 27.06 2004г до 24.07.2004г,макар че не удържал на поетото задължение по сключения договор от 25.06.2004г да работи 5 години след завръщането си от Германия.
В цитираното решение на ВКС № 948/18.07.2008г 3 Г. О. е прието обратното-че в тези случай изразходваните средства се поемат от лицето,изпратено на специализация.
При наличието на противоречиви решения, исканото касационно обжалване е допустимо и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровския окръжен съд от 19.03.2009г по гр.д. № 46/2009г.
ЗАДЪЛЖАВА„Р” А. гр. С. в седмичен срок от съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 88 / осемдесет и осем / лева.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните за 17 февруари 2010 г.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top