О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
София, 20.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1706/2008 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Е. А. М. от гр. П. e подал частна жалба против определението на ВКС, трето гражданско отделение, постановено на 05. 03. 2008 г. по ч. гр. д. № 292/2008 г..
След проверка, настоящият състав на касационния съд установи следното:
Делото е образувано по иск за развод, предявен пред Пловдивския районен съд от С. М. от гр. П. срещу Е. М. от гр. П.. Сезираният съд е прекратил образуваното производство и изпратил делото на Пирдопския районен съд, с определение от 8. 10. 2007 г.. Това определение е отменено от Пловдивският окръжен съд с определение от 12. 12. 2007 г. по ч. гр. д. № 3133/2007 г. и делото върнато на Пловдивския районен съд за продължаване на разглеждането му. Е. М. е подал частна касационна жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд, за разглеждането на която е образувано ч. гр. д. № 292/2008 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение. С обжалваното определение, постановено на 5. 3. 2008 г., тричленният състав на касационния съд е оставил без разжлеждане частната касационна жалба на М. като недопустима. Прието е, че не е налице годен предмет на частно касационно обжалване, тъй-като определението на Пловдивския окръжен съд от 12. 12. 2007 г. не прегражда развитието на делото по смисъла на чл. 218а, б.”в” ГПК.
Изводите и определението на състава на касационния съд са неправилни.
Съдът е изложил съображения по въпроса, кои определения на въззивните съдилища подлежат на частно касационно обжалване и с оглед на конкретния спорен процесуален въпрос по делото – за надлежният първоинстанционен съд по правилата на местната подсъдност, се е позовал и на задължителната съдебна практика – т. 5 на ТР № 1/2001 г., ОСГК на ВКС. С оглед на тази практика съдът правилно е приел, че определенията по чл. 92 ГПК /отм./, с които производството се прекратява пред сезирания съд и се изпраща по подсъдност на друг съд, подлежат на частно касационно обжалване. Незаконосъобразно, обаче, съставът на касационния съд е приел, че в случая не е налице тази хипотеза, тъй-като с въззивното определение на Пловдивския окръжен съд е отменено определението на първоинстанционния съд по чл. 92 ГПК/отм./ и постановено продължаване на производството през сезирания съд. Допуснато е нарушение на съществени съдопроизводствените правила. Възможността за касационно обжалване е предпоставена от съдържанието на произнасянето на въззивния съд, а не съобразно възприетия общ принцип, че определенията на първоинстанционните съдилища по чл. 92 ГПК подлежат на частно касационно обжалване. По този начин е нарушен чл. 121, ал. 1 на Конституцията и основния принцип на гражданския процес за равенство на страните в съдебния процес. На ответника по иска Е. М. е отречено правото на частна касационна жалба, а косвено е прието, че такова процесуално право има само ищцата, когато препращането на делото от сезирания от нея съд, на друг съд, е потвърдено от въззивната инстанция. Или иначе казано, ищцата по настоящото дело има право на частна касационна жалба, ако произнасянето на въззивния съд е неизгодно за нея, но ответникът М. няма право на частно касационно обжалване, ако въззивното произнасяне не го удовлетворява. Така възприетото от касационния съд, разрешение на процесуалния спор между страните относно подсъдността на делото противоречи и на чл. 121 ГПК /нов/, който предвижда право на обжалване на всяка заинтересована страна.
Наред с изложените съображения, касационният съд не е отчел обстоятелството, че в конкретния случай и съгласно чл. 81, ал. 1 ГПК /отм./ съдът пред който е следвало да се предяви искът е Пирдопския районен съд, тъй-като в исковата молба, подадена от С. М. е посочено, че местожителството на ответника Е е гр. П.. Пирдопският районен съд следва да се счита за надлежно сезираният съд по правилата на местната подсъдност, а фактически сезираният Пловдивски районен съд има правомощието по чл. 92, ал. 1 ГПК /отм./ да реши дали започнатото пред него дело му е подсъдно.
Върховният касационен съд, тричленен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, от 05. 03. 2008 г. по ч. гр. д. № 292/2008 г. и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за разглеждане по същество на частната касационна жалба на Е. М. от гр. П. срещу определението на Пловдивския окръжен съд от 12. 12. 2007 г. по ч. гр. д. № 3133/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: