О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 05.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 128/2010 година.
Производство по чл. 218а, б.”в” ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 11 ГПК, в сила от 1 март 2008 год.
Г. А. Д. от гр. В. е подал частна жалба против определение на Варненския окръжен съд по ч. гр. д. № 2119/2007 год.., с искане да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по молба от Г. Д. за спиране на изпълнението по конкретно посочено изпълнително дело на съдебен изпълнител Н. Г. от района на Варненския окръжен съд. Варненският районен съд, с определение от 5. 2. 2007 г., е прекратил производството като недопустимо и определението му е оставено в сила от Варненският окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 18. 10. 2007 г. по ч. гр. д. № 2119/2007 год. Въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд, че искането и производството по него, е процесуално недопустимо, тъй-като е предявено от лице, което не е активно процесуално легитимирано да предяви молба за спиране на изпълнението по реда на чл. 416 и чл. 417 ГПК /отм./.
Изводите и определението на въззивния съд са незаконосъобразни.
Разпоредбата на чл. 416, ал. 2 ГПК изрично предвижда възможността за отлагане на изпълнението от съдия-изпълнителят и задължението му да даде 3-дневен срок на едно трето лице да поиска спиране на изпълнението. Преценката на съда за легитимацията на третото лице, имащо право на искане за спиране на изпълнението, е несъответна на точното тълкуване и прилагане на закона. В чл. 416 и чл. 417 ГПК /отм./ е въведен специален режим на защита на трети лица при изпълнение на непарични вземания и конкретно при изпълнение върху присъден недвижим имот. Посочените разпоредби имат предимство пред общия ред на защита на трети лица срещу действия на съдия –изпълнителя по чл. 332 ГПК, която се прилага при вече извършен въвод във владение на недвижим имот При това положение съдът не е имал основание да откаже да се произнесе по искането на молителя, което е изрично регламентирано, по съображения, че той има възможност за друг вид защита. Необоснована е преценката на съда, че искане за спиране на изпълнението може да направи само трето лице, което е придобило имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. В чл. 416, ал. 1 ГПК е уредена хипотезата, при която съдия-изпълнителят намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице.потребеният в ал. 2 на чл. 416 ГПК /отм./ израз „ако това трето лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя” следва да се разбира, че законът има предвид всяко трето лице, намиращо се във владение на присъдения имот. В чл. 416, ал. 1 ГПК е предвидена хипотезата, когато третото лице – владелец на присъдения имот, е придобило владението след завеждане на делото, завършило с осъдително решение, в който случай се извършва въвод на взискателя в имота. След като решаващият съд приема, че спрямо това трето лице е приложима възможността за спиране на изпълнението по чл. 416, ал. 2 ГПК /отм./, няма логическо и правно основание, същата възможност да бъде отказана на третото лице, владеещо присъдения имот преди да бъде заведено делото, по което е издадено изпълняваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 18. 10. 2007 г. по ч. гр. д. № 2119/2007 г. на Варненския окръжен съд и определението от 5. 2. 2007 г. по гр. д. № 442/2007 г. на Варненския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане по реда на чл. 217 ГПК /отм./ на молбата на Г. А. Д. за спиране на изпълнението по изп. д. № 2* на съдебен изпълнител Н. Г. при Окръжен съд Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: