О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 18.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3211/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Й. Р. от гр. П. срещу въззивно решение на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 357/2007 год.. С това решение е обезсилено първоинстанционното решение на Трянския районен съд по гр. д. № 107/2003 г., с което е отхвърлен като неоснователен, искът на Р. срещу Д. Б. от с. О. и други, по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, да бъде установено, че нейният наследодател М при образуване на ТКЗС е бил собственик на нива от 1.6 дка в землището на с. О., коята попада в част от имот № 0* и част от имот № 0* по картата на възстановената собственост на същото землище и границите на нивата към момента на ТКЗС са показани на скици по заключението на технически експертизи, приети по делото. След обезсилване на решението на Троянския районен съд, Ловешкият окръжен съд е прекратил исковото производство като недопустимо. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка касационният съд приема следното:
Жалбоподателката Р. обосновава искането си за допускане на касация на въззивното решение с твърдението, че то е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС и разглеждането на касационната й жалба е от значение за точното прилагане на закона. В случая, обаче, заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, не са налице. Приложените и цитираните в изложението, решения на състави на ВКС и на други съдилища, не са относими към спора по делото, за да се твърди и съответно преценява, дали съществува противоречие между тези решения и обжалваното решение. Решенията на другите съдебни състави касаят спорове по чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ, чийто предмет е установяване на собствеността върху земеделска земя преди образуване на ТКЗС. Въззивният съд правилно е констатирал, че по настоящото дело не е налице такъв спор, тъй-като в самата искова молба Р. е признала, че с решение на поземлената комисия от 15. 3. 2000 г. е признато възстановяване на собствеността на наследниците на М. Р. върху нива от 1600 кв.м. в землишето на с. О. и няма данни ответниците да са претендирали и поискали възстановяване на точно същата нива като тяхна собственост или собственост на наследодателя им. Вярна е констатацията на окръжния съд, че спорът е възникнал след провеждане на процедурата по определяне на реалните граници на подлежащите на възстановяване земеделски земи, т. е. при идентификацията на земеделските земи към настоящия момент, тяхното ситуиране върху земната повърхност. Според твърденията на ищцата, нивата от 1.6 дка на наследодателя й е неправилно идентифицирана, като върху нейния терен са разположени части от имоти, представляващи възстановена земеделска земя на ответниците. Следователно, предмет на спора е правилната териториална идентификация на земеделските земи, признати за възстановяване и на двете страни по делото, към настоящия момент и този спор следва да бъде разрешен по административен ред – чл. 18д ППЗСПЗЗ, както е посочил въззивният съд, съответно по чл. 26 ППЗСПЗЗ, при влязъл в сила план за земеразделяне или одобрена карта на съществуващи или възстановими стари реални граници. Специалният административен ред изключва общият исков ред и прави недопустим установителният иск по чл. 97 ал. 1 ГПК, каквато е действителната правна същност на претенцията на Р.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 07. 05. 2008 г. по гр. д. № 357/2007 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: