О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, .30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4199/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Софийският градски съд с въззивно решение от 3. 6. 2008 г. по гр. д. № 2762/2006 г. е определил квотите, при които е допусната делба на недвижим имот – апартамент в гр. С., като е определил дял в размер на 8959/81918 за И. З. и дял в размер на 72959/81918 за Л. К. Със същото решение е допусната делба на конкретно описани движими вещи, намиращи се при Л. К. при равни квоти – по ? ид. ч. за З. и за К. и е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на И. З. за делба на други движими вещи.
И. Й. З. от гр. К. е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта за размера на делбените квоти върху недвижимия имот, като претендира за определяне на равни дялове, и в частта за отхвърляне на иска за делба на движими вещи.
Л. П. К. от гр. С. обжалва въззивното решение в частта, с която е допусната делба на движими вещи.
Касационните жалби и на двамата съдържат изложение на основания за допускане на касация.
Жалбоподателката З. моли да се до пусне касационно обжалване на въззивното решение, тъй-като съдът е допуснал нарушение при разрешаване на съществени процесуални въпроси и решението му противоречи на практиката на ВКС, за което са приложени и преписи от решения на касационния съд. Доводите на жалбоподателката са необосновани. Законът изисква да е налице произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на касационния съд. Въззивният съд е определил по-голям дял на съделителя Л. К. от допуснатия до делба апартамент, като е приел, че той е лично надарен със сумата 32 000 лв. от неговата майка и тази сума е вложена за покупката на имота, т. е., че е налице трансформация по смисъла на чл. 21 СК. Този извод на съда не е в противоречие на съдебната практика, включително и на приложените към жалбата решения. Предвиденият в закона и възприет от практиката принцип за определяне на неравни дялове от съсобственото имуществото след прекратяване на съпружеската общност поради развод, е установяване на едноличен принос на един от съпрузите в това придобиване.. Въззивното решение е съобразено с този принцип и с извода на решаващия съд за доказване на такава трансформация в полза на съделителя К. За формирането на този извод, въззивният съд е изложил мотивирани съображения, които съответстват на съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърдението на жалбоподателката, че въззивният съд е изградил изводите си в нарушение на процесуалните правила относно доказването и конкретно на преценката на доказателства – чл. 136 ГПК /отм./, са необосновани. Отделно от това, този вид нарушения /ако действително са налице/ представляват основание за отмяна на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта по жалбата на Л. К. . В неговата жалба формално е възпроизведено съдържанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са изложени конкретни аргументи за неточното прилагане на закона при произнасянето на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на И. Й. З. от гр. К. и по жалбата на Л. П. К. от гр. С. на решението на Софийския градски съд от 3. 6. 2008 г. по гр. д. № 2762/2006 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: