О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 19.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3505/2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Г. К. Н. и В. С. Н. , двамата от гр. К., против въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. № 491/2007 год. От жалбоподателите е представено уточнение на касационната жалба, в което се сочи като основание за допускане на касация, произнасянето на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос от значение за развитието на правото и установяване на обективната истина.
След проверка, касационният съд установи следното:
Кюстендилският окръжен съд, с въззивно решение от 27. 02. 2008 г. по гр. д. № 491/2007 г. е оставил в сила решението на Районен съд – Дупница от 4. 6. 2007 г. по гр. д. № 1914/2005 г.. С това решение е признато за установено по отношение на Г. Н. и В. Н. , че Д. Г. Н. – А. е собственик на пристройка от 83 кв.м., състояща се от сутерен – кухня и мазе, жилищен етаж – дневна, спалня, баня и тоалетна, таванско пемещение – две стаи, баня и тоалетна и самостоятелно стълбище, построена в УПИ ХІV-1244 в кв. 85 по плана на гр. К.. Решението е постановено въз основа на събраните по делото доказателства, от които по категоричен начин е установено, че въз основа на нотариално удостоверено съгласие от Г. Н. по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ / отм./, обективирано в молба от 4. 3. 1993 г., той е предоставил на ищцата по делото и негова дъщеря Д. Н. , правото на строеж на спорната постройка върху собственото му дворно място.становено е, че всички строителни книжа са издадени на приобретателката на правото на строеж и сградата е построена през 1993 г. като самостоятелен обект. В хода на производството, ответникът по иска е възразявал, че по приложеното а. х. д. № 1271/2003 год. на Дупнишкия районен съд е доказано, че подписът на молбата за учредяване на правото на строеж не е негов. Това възражение първоинстанционният съд обосновано е оставил без уважение, след като е констатирал, че обект на изследване по а. х. д. № 1271/2003 год. е подписът на Н. по негова молба от 28. 2. 2003 г. до нотариус Р. за снабдяването му с констативен нотариален акт за собственост на същата постройка. В изложението по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът Н. отново се позовава на това обстоятелство, че по н. а. х. д. 1271/2003 г. е доказано, че подписът върху декларацията за учредяване на правото на строеж не е идентичен със сравнителния материал на неговия подпис. Твърдението за неавтентичност на подписа на Н. върху декларацията за учредяване правото на строеж е изцяло голословно, тъй-като във въззивното производство е прието заключение на съдебно-графическа експертиза, установяващо че подписът е положен от него. Отделно от това въпросът за авторството на подписа и оценката на доказателствата по този въпрос касаят разглеждането на касационната жалба по същество, при допусната касация, но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд от 27. 2. 2008 г. по гр. д. № 491/2007 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: