О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София, 13.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело частно производство № 1392/2008 година.
Производство по чл. 274 – 278 ГПК.
В. П. П. от гр. Ч. е подала частна жалба против определението на Плевенския окръжен съд от 15. 05. 2008 г. по ч. гр. д. № 301/2008 г., с което е оставена без уважение частната жалба на П. срещу определение на Плевенския районен съд от 21. 02. 2008 г. за прекратяване на гр. д. № 3142/2008 г., поради недопустимост на предявените искове. Към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
След проверка касационният съд установи следното:
Налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на частно касационно обжалване. Въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд, че исковете на П. за отмяна на уволнението са предявени срещу несъществуващ ответник – посоченото в исковата молба Р. управление „ Д. ” Плевен, което е прекратено като работодател, без да има правоприемник и срещу ненадлежен ответник – „БТК” АД, гр. С., за което дружество не е доказано да е правоприемник на Р. Д – Плевен. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за надлежната пасивна легитимация на посочените в исковата молба двама ответници представлява произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и е решаван противоречиво от съдилищата. Към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК са приложени решение на Плевенския районен съд от 19. 10. 2006 г. по гр. д. № 1158/2006 г. и решение от 27. 02. 2007 г. по гр. д. № 1039/2006 г. на Плевенския окръжен съд, с които съдилищата са се произнесли по спора между същите страни относно съществуването на Р. Д Плевен, като са приели, че Р. „Д” Плевен съществува като работодател.
Частната жалба е основателна по същество, тъй-като изводът на съда, че исковете на П. са насочени срещу несъществуващ ответник е необоснован, несъответен на закона и доказателствата по делото.
Съдът е ограничил преценката си като е взел предвид само някои от писмените доказателства по делото – заповед на главния изпълнителен директор на БТК от 28. 1. 2006 г. за прекратяване на дейността на Р. „Д” Плевен, считано от 1. 3. 2006 г. и заличаване на същото като осигурител по КСО и заличаване на Б. регистрацията му. На тази база е приел, че при подаване на исковата молба на П. на 25. 09. 2007 год., работодателят й Р. „Д” Плевен не е съществувал. Същевременно не са отчетени други категорично установени обстоятелства. На 25. 7. 2007 г. е издадена заповед от директора на Р. „Д” Плевен, с която В. П. е възстановена и допусната на длъжността „механик”, на 27. 07. 2007 г. същият директор е издал заповед за предизвестие за уволнението на П. и на същата дата е последвала втора заповед, с която е прекратен трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ – закриване на предприятието като работодател, считано от 1. 3. 2006 год. Съдът не е изложил съображения за правното действие на тези заповеди, уреждащи трудови правоотношения между страните, след като е приел, че работодателят Р. Д – Плевен не съществува от закриването му на 1. 3. 2006 г.. Съдът не е обсъдил представеното в първоинстанционното производство извлечение от решения на управителния съвет на БТК, АД от 7. 10. 2004 г. за нова регионална структура на компанията чрез създаване на нови М. Р. Д като работодатели и закриване на съществуващите регионални структури. В исковата молба е заявено като основание на иска за незаконосъобразност на уволнението, твърдението на ищцата, че не е налице закриване на дейността на Р. Д – Плевен, че тази дейност продължава да се осъществява, но при друга организационна структура. При така заявеното основание на спора по делото, въпросът за съществуването на надлежен ответник по иска, в качеството му на работодател, е пряко свързан с изследването на материалноправния въпрос, дали е налице реално закриване на дейността на предприятието или поради организационни преобразования, дейността се осъществява от друга структурна единица. Въззивният и първоинстанционният съд, като са приели, че исковете на П. са насочени срещу несъществуващ ответник и прекратили производството, фактически са предрешили материалноправния спор за отворността на работодателя, което е съществено нарушение на процесуалните правила.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Плевенския окръжен съд от 15. 05. 2008 г. по гр. д. № 301/2008 г. и определението на Плевенския районен съд от 21. 02. 2008 г. по гр. д. № 3142/2008 г. и ВРЪЩА делото на Плевенския районен съд за продължаване на разглеждането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: