О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 17.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1470/2008 година.
Производство по чл. 274 – 278 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на М. Я. и В. Я. , двете от гр. В., срещу определение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 1262/2008 год.. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Ответницата по жалбата Н. В. от гр. В. не е взела становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на частно касационно обжалване, тъй-като въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Предмет на спора е предявеният от ищците Я отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственица на конкретно описан недвижим имот в землището на гр. В., кв. Галата, тъй-като не е легитимирана да придобие собствеността върху него по реда на № 4а от П. и З. разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с оглед на заявените от ищците фактически обстоятелства. Отричайки правото на ответницата за придобиване на собствеността върху имота по този ред, ищците търсят съдебна защита на правото им на възстановяване на собствеността върху същия имот в качеството им на правоимащи лица по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ – собственици или наследници на собственици на земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС. В случая, въззивният съд е приел, че не е налице правен интерес от така предявеният установителен иск, което представлява произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, свързан с точното прилагане на закона – чл. 124 ГПК ал. 1 ГПК и в противоречие със съдебната практика – ТР № 1/1997 г. на ВКС и приложеното съдебно решение на друг тричленен състав на ВКС.
Обжалваното определение на Варненския окръжен съд като въззивна инстанция е неправилно.
Съгласно чл. 18г, ал. 1, т. 1 ППЗСПЗЗ поземлената администрация определя териториите, върху които собствеността на земите се възстановява по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С решение на ПК – Варна от 7. 12. 1998 г. на ищците като наследници на Е. Я. е признато правото на възстановяване на собствеността върху 45 дка земеделска земя в терен по § 4 ЗСПЗЗ. Твърди се в исковата молба, че в границите на тази земеделска земя попада имот № 1* и ответицата е посочена за негов собственик на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ в регистрите към помощния план и плана на новообразуваните имоти. Законът дава възможност на гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, да придобият собствеността върху земята при условията на § 4а и 4б ЗСПЗЗ. В тези случаи правата на собствениците /или наследниците им/ на земите, притежавани преди образуване на ТКЗС, за връщане на имотите в реални граници, ще бъдат отречени на основание чл. 10, ал. 7 или чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. С цитираните разпоредби законът е допуснал ограничаване на правото на бившите собственици на земеделска земя досежно реалното й възстановяване и с предимство регламентирал правото на ползвателите на същата земя да придобият собствеността върху нея в размерите по § 4з. Ето защо, както в § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, така и в чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, алтернативно е предвидена възможността за възстановяване – на бившите собственици, съответно за придобиване – от ползвателите по § 4, на собствеността върху новообразуваните имоти в териториите по чл. 18г, т. 1 ППЗСПЗЗ.
Ищците по настоящото дело имат правен интерес да бъде съдебно отречено правото на ответницата за валидно придобиване собствеността върху земята по реда на § 4а ЗСПЗЗ, защото само в този случай, собствеността върху спорния имот № 1* ще бъде възстановена на тях като наследници на притежателката на земята преди нейната колективизация. Въпросите за териториалната идентификация на земеделската земя на праводателката на ищците, съответно на земята, чието ползване е получила ответницата по силата на актове, посочени в § 4, ал. 1 ЗСПЗЗ, тяхното припокриване и прочие, следва да бъдат разрешени след събиране на доказателства и преценка по съществото на спора.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 24. 07. 2008 г. по ч. гр. д. № 1262/2008 г. на Варненския окръжен съд и определението от 21. 03. 2007 г. по гр. д. № 9837/2007 г. на Варненския районен съд, ХХХ състав и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на разглеждането му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: