О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 344
София, 17.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1327/2008 година.
Производство по чл. 274 – 278 ГПК.
Д. Н. Т. и В. Д. Т. , двамата от гр. Лом, са подали частна жалба против определението на Окръжен съд Монтана по гр. д. № 18/2008 год..
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на съпрузите Т. срещу Ц. Г. , на основание чл. 97, ал. 1 ГПК, за признаване правото им на собственост върху 1/ 2 ид. ч. от дворно място в гр. Лом, ? ид. ч. от таванското помещение и на едно мазе от застроената в него жилищна сграда. Ломският районен съд с решение по гр. д. № 947/2006 г. е уважил иска досежно дворното място и отхвърлил иска за таванското помещение и мазето. Решението е обжалвано от ответницата Г в частта за уважаване на иска, от ищците Т в частта за отхвърляне на иска и за разглеждане на жалбите е образувано гр. д. № 18/2008 г. по описа на Окръжен съд – Монтана. Същият съд с обжалваното определение, постановено на 9. 4. 2008 г., е обезсилил решението на Ломския районен съд и прекратил исковото производство, като недопустимо, поради липса на правен интерес от търсеното съдебно установяване. Съдът е посочил, че след уточняване на обстоятелствената част на исковата молба от ищците, е установено че те владеят дворното място, таванското помещение и мазето и ответниците не оспорват правото им на собственост.
Изводът на въззивния съд е неправилен.
Още в първоинстанционното производство ответницата Г е оспорила иска за размера на правото на собственост на ищците върху дворното място и с оглед на това е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което им е признато право на ? ид. ч. от дворното място. Ответницата е оспорила и претенцията на ищците за част от правото на собственост върху таванското помещение с възражението, че то не е обща част, а е нейна изключителна собственост, а претенцията им за мазето е оспорила с възражението, че те владеят такова помещение. В исковата молба обаче е посочено, че ответницата Г е придобила вещни права върху имота с нот. акт 194/25. 6. 2004 г., в който е отразено придобиване на цялото мазе на сградата. Това съдържание на придобивния акт на ответницата може да бъде повод за възникване на спорове между тях и е фактическо основание да се счита, че правото на ищците върху съответна идеална или реална част от мазето на сградата следва да бъде признато по съдебен ред.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на Окръжен съд – Монтана от 9. 4. 2008 г. по гр. д. № 18/2008 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на разглеждането му по реда на въззивното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: