О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 12.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4118 /2008 година.
Производство по допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
М. С. Г. от гр. П. е подала касационна жалба против решението на Окръжен съд – Благоевград по гр. д. № 110/2008 г., към която е приложено изложение по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
След преценка, касационният съд счита, че има основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявеният от Г. иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по съображения, че по делото не са събрани доказателства, годни да установят претендираното от ищцата право на възстановяване на конкретно описани земеделски земи в землището на с. Р., които не са били заявени в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът се е позовал на изменението на чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, въведено със Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ / ДВ, бр. 13/9. 2. 2007 г./, че правото на собственост не може да се доказва само с писмени декларации и/или свидетелски показания. По настоящото дело е представена декларация за пртежаваните непокрити земеделски имоти от наследодателя на ищцата С, като от ТД „Д” Благоевград е удостоверено, че декларацията се отнася за 1949 г.. Въззивният съд е дерогирал това писмено доказателство, като е приел, че то е от категорията писмени декларации, които са изключени от закона като доказателствено средство. Този извод на съда е по съществен процесуалноправен въпрос и е свързан с точното прилагане на закона. Посоченото по-горе ограничение на доказателствата в производствата по чл. 11, ал. 2 ЗСП ЗЗ цели да се избегнат необоснованите и чисто субективни претенции за възстановяване на земеделска земя, позоваващи се на декларации, изготвени с оглед на процеса на земеделската реституция. Декларацията на наследодателя на ищцата от 1949 год. обаче, не е тази категория. Тя удостоверява изявленията на декларатора за притежаваните от него земеделски земи, за да бъдат записани в емлячния регистър и както точно е констатирал въззивният съд е индиция за собствеността му. Така съдът правилно е квалифицирал въпросната декларация като косвено писмено доказателство за собствеността на праводателя на ищцата, и същевременно неправилно я е изключил като доказателство, въпреки основния принцип на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, че правото за възстановяване на собствеността се удостоверява с писмени доказателства. В закона няма изчерпателно ограничително посочване на допустимите писмени доказателства и решаващият съд е бил длъжен да вземе предвид декларацията на наследодателя на ищцата от 1949 г. като годно доказателство и да направи съответните изводи
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Благоевград от 2. 6. 2008 г. по гр. д. № 110/2008 год..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: