Р Е Ш Е Н И Е
№ 1500/08
София, 16.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември, две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Стефка Тодорова
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 103/2008 година.
Производство на касационно обжалване на основание чл.218а ГПК. /отм./
Е. К. П. от гр. Ш. е подала касационна жалба против решението на Софийския градски съд по гр. д. № 52/2007 год..
Ответницата по касация, ищца по делото, К. А. Д. от гр. С. счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският районен съд с решение от 12. 8. 1998 г. по гр. д. № 1969/1997 г. е отхвърлил предявеният от К. Д. и С. Д. /същият е починал в хода на делото и заместен от наследниците му ищцата Кл. Д. и Й. Н. В. от гр. С. иск с правно основание чл.227, ал. 1, б.”в” ЗЗД. Софийският градски съд с въззивно решение от 07. 11. 2007 г. по гр. д. № 52/2007 год. е отменил решението на районния съд и отменил договора за дарение от 29. 11. 1993 г. по нот. акт № 1* н. д. № 29940/1993 г. на Софийския нотариус, с който съпрузите К. и С. Д. даряват на Е. П. , недвижим имот в гр. с. а. № 27, с площ 42. 21 кв. м.в ЖК „Л”, бл. 111, заедно с избено помещение № 27 и 2.155% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. Съдът е приел, че надарената от двамата ищци, ответницата по иска П. , е отказала да им даде издръжка, от която те са се нуждаели е това е основание за отмяна на дарението по чл. 227, б.”в” ЗЗД.
Изводите и решението на градския съд са правилни 0 съобразени със закона и доказателствата по делото.
Безспорно е установено, че след получаване на 26. 7. 1996 г. покана от дарителите, с искане да им заплаща месечна издръжка от 20 000 /неденоминирани/ лева, ответницата П не е сторила това, няма данни и не се твърди да е извършила изобщо плащане на суми за издръжка на далителите. При това положение съдът обосновано е счел, че нейното поведение представлява отказ за даване на издръжка. Законосъобразен е изводът на съда, че ищците са се нуждаели от издръжка. Взето е предвид заключение на съдебно медицинска експертиза за необходимата месечна издръжка на всеки от двамата дарители в периода юли – септември 1996 г. и при съпоставка с получаваните от тях пенсии, е констатирано, че необходимата издръжка, общо на двамата дарители, е надхвърляла приходите им от пенсиите, значително повече от поисканата от тях издръжка 20 000 лв.. Наред с това съдът е отчел гласните доказателства по делото – показанията на свидетели, установили, че ищците са живеели много зле, не са имали средства за основни битови потребности и получавали помощ от съседи като храна и пари. Съобразен със съдебната практика е изводът на решаващия съд, че при възникнала нужда от издръжка на дарителите, възможностите на надарения да дава издръжка се преценяват съобразно подареното имущество. В случая като се има предвид, че обект на дарението е недвижим имот, т.е. имущество със значителна стойност, съдът правилно е приел, че позоваването на ответницата П на сравнително ниските й доходи от трудово възнаграждение като лекар, не може да бъде основание за отпадане на задължението й да дава издръжка, необходима на дарителите. Съдът се е съобразил с целта на разпоредбата на чл. 227, б.”в” ЗЗД, подчинена на общите правни принципи за справедливост и отстояване на добрите нрави в правоотношенията между лицата. Очевидно е, че възприетите морално-етични норми на живот не допускат дарителите да бъдат поставени в положение на рисково оцеляване поради нужда от средства за издръжка, но въпреки това, надареният да запази притежанието на подареното имущество и отказвайки да им дава издръжка. Правилен е изводът на съда, че отправеното от ответницата П предложение до ищците да напуснат гр. С. и се установят да живеят в дома й в гр. Ш., където ще им осигурява издръжка в натура и медицински грижи, не може да се счита за изпълнение на задължението за издръжка по смисъла на чл. 227 ЗЗД, щом като ищците не са приели предложението.
Не са налице основания за отмяна на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 07. 11. 2007 г. по гр. д. № 52/2007 г. на Софийския градски съд, с което, по иска, предявен от К. Д. и Й. В. , като наследник на починалия С. Д. , срещу Е. П. , е отменено дарението на апартамент в гр. С., ЖК „Л”, удостоверено с нот. акт № 1* нот. д. № 29940/1993 г. на Софийския нотариус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: