О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 05.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето отделение, в закрито съдебно заседание на 3 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 2835/2008 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ю. М. С. и Н. А. С., двамата от с. Б., приподписана
съгласно чл.284 ал.2 ГПК от адвокат Т,срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 01.02.2008г по гр.д. № 499/2007г в частта в която окръжният съд обезсилил решението на Казанлъшкия районен съд от 05.01.2007г по гр.д. № 674/98г и прекратил производството и в частта в която е оставил в сила решението на Казанлъшкия районен съд,отхвърлящо искането им за упражняване право на задържане върху спорния имот.
С решението на Казанлъшкия районен съд двамата касационни жалбоподатели са били осъдени да предадат на А. А. М. владението върху дворно място от 1060 кв.м.,представляващо УПИ * от кв.43 по регулационния план на с. Б., заедно с построената върху него масивна жилищна сграда, лятна кухня, навес, плевня ,трайни подобрения и насаждения.
Със същото решение Казанлъшкият районен съд осъдил А. А. М. да заплати на Ю. М. С. и Н. А. С. сумата 2000 лева,представляваща извършени в имота подобрения,като е отхвърлил искането им за упражняване право на задържане на имота до заплащане на присъдената сума за подобренията в него. В тази част-в частта в която е отхвърлено искането за задържане- решението на Казанлъшкия районен съд е оставено в сила. А в частта в която районният съд се произнесъл по искането за присъждане стойността на извършените в имота подобрени, обезсилил като недопустимо решението на районния съд и прекратил производството по делото.
В изложението към касационната жалба е посочено,че в противоречие с практиката на ВС на НРБ и на ВКС на Република България,Старозагорският окръжен съд разрешил същественият материално правен въпрос по делото за правата на извършилият в имота „ недобросъвестен владелец-ответник по ревандикационен иск”,който можел” да иска присъждането на подобренията и по реда на възражението,а не само чрез насрещен иск.също така и до заплащане до присъдените от съда подобрения, съгласно чл.72 ал.3 ЗС той има право да задържи имота”. В този смисъл жалбоподателите се позовали на ТР № 111 от 11.12.1962г ОСГК на ВС и ТР № 48/03.04.1961г ОСГК на ВС.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допускане на касационно обжалване решението на Старозагорския окръжен съд,прие следното:
По
Д. ото е било установено и прието от въззивния съд, че ответниците по ревандикационния иск са били недобросъвестни владелци. И това е било така,защото имотът,предмет на спора,е бил наследствен от С. Ю. А. ,починала на 29.03.1999г и до окончателното приключване на делбеното дело по което било прието,че имотът бил дарен на сестрата Ю. М. И. , двамата ответници-семейство Ю. М. С.-владеели имота и извършвали установените по делото,подобрения.
Това е обосновавал изводът,че щом е било отпаднало основанието за владение те са били недобросъвестни владелци в имот,предмет на иск по чл.108 ЗС и че са можели под формата на възражение да искат присъждане стойността на направените подобрения по чл.74 ЗС ,а не само с отделен иск или с насрещен иск. Втози смисъле Р № 111от 1.11.1962г на Общито събрание на гражданската колегия на ВС. Имали са правата и по чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ал.3 ЗС-да иска задържане на имота до заплащане стойността на подобренията. И това при условие,че са били налице предпоставките на чл.74 ал.2 във вр. с чл.72 ЗС.
Освен това,както е прието и в Р № 48/61г ОСГК на ВС „Добросъвестният владелец- подобрител на недвижим имот,може да упражни правото си на задържане не само срещу собственикът на имота,който е бил такъв по време на извършване на подобренията,но и срещу купувача, който е придобил собствеността на същия имот,след извършване на подобренията,ако последният е недобросъвестен”
Старозагорският окръжен съд е постановил решението си в противоречие на практиката на ВС-Р № 48/61г ОСГК на ВС / вж. Съдебна практика 1961г стр.18/ и Р № 111/62г на ОСГК на ВС-вж. Съдебна практика 1962г стр.40.
Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване решението на Старозагорския окръжен съд и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 01.02.2008г по гр.д. № 499/2007г.
Да се съобщи на касационните жалбоподатели да внесат по сметката на ВКС такса в размер на 40 /четиридесет/ лева в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това.
След това делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: