О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1086
София, 17.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 7 август две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 644 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Д. Т. К. от гр. С. е обжалвала решението на Старозагорския окръжен съд от 09.01.2009г по гр.д. № 1492/2008г с което е оставено в сила решението на Старозагорския районен съд от 22.07.2008г по гр.д. № 289/2008г. С това решение районният съд отхвърлил искът предявен на правно основание чл.227ал.1 б.”в” ЗЗД срещу И. К. П. за отмяна на дарение до размер на 1 / 2 ид.част,извършено с нот.акт №п 142 том ХХХІІ,дело № 7952/97г на нотариус при Старозагорския районен съд. Тогава е бил сключен договор с който Д. Т. К. и нейният съпруг К дарили дъщеря си И. К. П. с апартамент № 31-жилище „Г”- находящ се на ІІІ етаж в бл.1 на ул.”Б” № 6* гр. С.. С това решение районният съд осъдил ищцата да запати на ответницата направените по делото разноски в размер на 635лева.
В изложението по допустимост към касационната жалба са приложени решения на ВС и на ВКС,с които касационната жалбоподателката установява твърдението си,че спорът между страните бил решен в противоречие на практиката на ВКС-т.е. основание по ч.280 ал.1 т.1 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Искането е неоснователно.
Делото е решено съобразно приетите от съда обстоятелствата и правната норма-чл.235 ал.2 ГПК. Съдът е приел,че дарителката притежава собственост както върху двуетажната къща в с. Л.,така и върху празни незастроени парцели и около 93 дка земеделски земи,от които получавала аренда. Получавала допълнения към пенсията си от около 220 лева от месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги, за информационни и телекомуникационни услуги, за диатично хранене и лекарствени продукти. Въобще,решаващият съд приел,че наистина надарената не е давал издръжка,но и дарителката не е имала нужда от нея. Нейният месечен доход е бил над средния за страната. Други задължения надарената с този договор не е имала-примерно за гледане. Тя не е имала задължения и за издръжка, но законът е въздигнал това основание само при извънредните случаи когато дарителят би имал нужда от издръжка, а надареният е отказал да я даде- и пак съобразно възможностите си.
В същност в този смисъл са и представените решения на ВКС- Р № 222 от 10.07.2000г на ВКС, 2-ро гр.отд.,Р № 587 от 15.07.2003г по гр.д. № 174/2003г на ВКС, 2-ро гр.отд.,Р № 375/9.05.2003г по гр.д. № 937/2002г, Р № 682/8.07.2002г по гр.д. № 369/2002г ВКС 2-ро гр.отд, Р № 682/08.07.2002г по гр.д. № 369/2002г и др.
Върховният касационен съд приема,че не са налице основанията за допустимост на касационно обжалване решението на Старозагорския окръжен съд.
За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 09.01.2009г по гр.д. № п1492/2008г.
ОСЪЖДА Д. Т. К. да заплати на И. К. П. направените пред ВКС,разноски в размер на 140 лева.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: