ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 98
София, 31.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 2930/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Ю. М. от гр. П. е подал касационна жалба срещу решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 493/2008 год. и приложил молба-допълнение, в която сочи, че е налице основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС .
Ответницата В. Ц. от гр. П. счита,че не са налице основания за касационно обжалване на въззивното решение.
Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 17. 7. 2008 г. по гр. д. № 493/2008 г. е осъдил В. Ц. да заплати на Ю. М. сумата 9 788. 97 лв. за направени от него разходи и строителни работи при изграждане на съсобствения на двамата, при равни права, обект -ателие на мансарден етаж с площ 54.58 кв.м. в гр. П. и оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлена претенцията на М. срещу Ц. по чл. 30, ал. 3 ЗС за разликата над 9 788.97 лв. до предявения размер 22 560 лв.. Съдът е определил дължимата от Ц. сума въз основа на заключение на вещо лице за действителните разходи към момента на извършване на съответните строителни работи, а не увеличената стойност на обекта към настоящия момент.
Жалбоподателят М. счита, че възприетият от въззивния съд принцип за определяне размера на дължимата от ответницата сума, е неправилен и не съответства на закона, но това са доводи, касаещи правилността на въззивното решение по същество, а не основания за
допустимост на касационното обжалване. Въззивният съд е приел, че съсобствениците следва да участват в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с притежаваните части – чл. 30, ал. 3 ЗС. Доводът на молителя, че той има качеството на добросъвестен владелец по чл. 72, ал. 1 ЗС по отношение частта на ответницата от общия имот, тъй-като е инвестирал и реализирал обекта до сегашния му завършен вид и манифестирал намерението си да го владее само за себе си, са доводи относно правилността на въззивното решение по чл. 281 т. 3 ГПК.
Не се установява оспорваното въззивно решение да съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС или при неточно прилагане на закона.
Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 4. 4. 2008 г. по гр. д. № 493/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: