ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№116
София,07.11.2008година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело№ 3155/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГЛК.
Пловдивският окръжен съд с въззивно решение по гр. д. № 595/2С 07 г. е приел, че вина за настъпилото разстройство на брака имат двамата съпрузи П. З. и Й. З. , предоставил на майката П. З. упражняването на родителските права на малолетните деца от брака Ге зрги и Г. и определил режим на лични отношения между децата и (ащата Й. З. , осъдил последният да заплаща месечна издръжка по 150 лв. за детето Г. и по 130 лв. за детето Г. и предоставил на на 11ролет З. ползването на семейното жилище в гр. П., индивидуална собственост на Й. З. .
Касационна жалба срещу решението е подадена от Й. З. в частта относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения, в частта за присъдената, дължима от него издръжка на деца га и в частта за предоставяне на семейното жилище за ползване от П. 3eiv ярска. Към касационната жалба е приложено изложение на основанията за доп /скане на касационно обжалване.
Ответницата П. З. счита, че подадената касационна ж алба е извън приложното поле на чл. 280 ГПК и не подлежи на разглеждане.
След проверка, касационният съд приема следното:
Жалбоподателят З. обосновава искането си за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по съществен материалноправен въпрос, който е ре пен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилапне на закона. Посочено е в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че съдът не се е съобразил с Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС о:носно задължителното изслушване на родителите преди произнасянето му относно упражняването на родителските права, както и с мотивите на постановлението относно критериите и обстоятелствата, имащи значение за предоставше на родителските права на единия родител – морален лик, грижи и отношен ie към децата, помощ от трети лица, социално обкръжение. Твърди ее, че несъобразяването на съда с тези изисквания е довело до неточно прилаг ане на материалния закон – разпоредбата на чл. 106, ал. 2 СК.
Доводите на жалбоподателя са необосновани и молбата му за доп /скане на касационно обжалване е неоснователна.
Решаващият въззивен съд се е произнесал относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения между децата и бащата, дължимата от него издръжка и ползването на семейното жилище, сато е направил изчерпателен анализ на събраните по делото доказателства, в това число и обяснения на двете страни по чл. 114 ГПК, и изложил подробни съображения относно формиране на преценката му и крайните изводи, обусловили неговото диспозитивно произнасяне. От мотивите на възз] IBHOTO решение е видно, че решаващият съд е съобразил всички обстоятелства, касаещи интересите на децата, както изисква законът и практиката на ВКС. Интерпретацията на тези обстоятелства на базата на събраните доказателства, са въпроси на съдийско убеждение, на формиране и словесно изразяване на разпоредителната воля на решаващия съд и могат да бъдат преценявани във връзка с правилността и обосноваността на решението, само при разгле ждане на касационната жалба по същество, т.е. при вече допусната касация. Сочените от касатора обстоятелства обаче са неотносими към преценьата за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ЧЛЕНОВЕ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18. 03. 2008 г. по гр. д. № 595/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.