О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 26.02.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, отделение, в закрито съдебно заседание на 23 февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 3481/08 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Наско Б. Атанасов-областен у. на област с административен център Разград е обжалвал решението на Разградския окръжен съд от 01.04.2008г по гр.д. № 31/2008г с което е оставено в сила решението на Разградския районен съд от 16.11.2007г по гр.д. № 876/2007г. С това решение съдът осъдил областния у. да заплати на Г. Д. И. сумата 2 292.63 лева, представляваща обезщетение след отменяване от съда заповедта му с която е било прекратено служебното правоотношение с нея на основание чл.104 от Закона за държавния служител и сумата 112.50 лева представляваща неправомерно удържана от заплатата й сума, заедно със законната лихва върху двете суми,считано от 28.09.2007г до окончателното им изплащане.
Като основание за допустимост на касационната жалба в изложението е посочено това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка допустимостта на касационното обжалване на посоченото основание прие следното:
По делото по безспорен начин е било установено,че с решение № 1* от 12.12.2006г по адм.д. № 3006/2006г на Върховния административен съд е била отменена заповед № 04 от 02.03.2006г на областния у. на област Разград,с която е било прекратено трудовото правоотношение на Г. Д. И. На това основание Г. И. е претендирала присъждане на „обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. …”-чл.104 ал.1 ЗДСл. И разглеждайки спора по този начин въззивният съд е постановил своето решение.
Молителят не е посочил по кой съществен материално правен или процесуално правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или тази на съдилищата. Той е посочил като основание за достъп до касационното обжалване нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,но тя е относима към точното прилагане на закона и за развитието на правото, което има предвид преодоляване на неправилната практика по приложението на закона и е основание за издаване на тълкувателно решение.
В настоящето изложение се поддържа,че решаващият съд неправилно решил спора,прилагайки разпоредбата на чл.104 ал.1 ЗДСл,а не тази по чл.106 ал.1 ЗДСл.
Това съображение не може да мотивира основателност на молбата за допускане на касационно обжалване. Спорът е решен на основата на конкретни факти и измествайки въззивната инстанция по тяхното тълкуване,Върховният касационен съд би се превърнал от съд на правото в съд на фактите. Необосноваността на един съдебен акт е основание за касационно обжалване но не е основание за допускане на касационно обжалване.
Молбата за допускане е неоснователна и за това следва да се остави без уважение.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване искането на Н. Б. Атанасов-областен у. на област с административен център Разград на въззивното решение на Разградския окръжен съд от 01.04.2008г по гр.д. № 31/2008г,с което е оставено в сила решението на Разградския районен съд от 16 ноември 2007г по гр.д. № 876/2007г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: