Р Е Ш Е Н И Е
№ 333
гр.София 14.04.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми април през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, с участието на прокурор от Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 528/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на С. С. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетния С. И. Ц. от гр. Я., действаща чрез адв. И от Адвокатска колегия – Я. против въззивно решение № 270/19.11.2007 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 474/2007 г.
Наведени са доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна.
Заинтересованото лице Община-Я. не е изразило становище по жалбата.
Контролиращата страна Върховна касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимно лице и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С молба по чл. 19 ЗГР С. С. Г. в качеството й на майка и законен представител на малолетния С. И. Ц. е поискал промяна на презимето и фамилното име на детето.
Позовава се на развода между родителите, както и лишаването на бащата от родителски права с решение по чл. 75, ал. 1, т. 2 СК и известността на детето в обществото с фамилията Г. Молбата е и малолетният С. да приеме за презимето и фамилията на майката за свои.
Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Ямболски районен съд, е отхвърлил искането.
Решението е правилно.
Законодателят, като е отчитал важността на името за индивида, за неговото семейство и за обществото, е определил с императивни правни норми начина, по който следва да се формира то, кой и как го избира, както и възможност за промяна на вече веднъж избраното име с друго. Тази възможност, обаче, не е безконтролна и винаги възможна. Законодателят допуска възможността за промяна само в рамките на закона, като е предоставил преценката на правораздавателните органи.
В съответствие с материалния закон, въззивната инстанция е посочила, че името носи информация за произхода на лицето и е един от основните идентификационни белези на всяко едно физическо лице.
Съгласно чл. 14 ЗБР, презимето на българските граждани се образува от личното име на бащата /при установен произход/, а фамилията от фамилното име или бащиното име на бащата.
Обосновано е заключението, че в случая не може да се твърди, че осемгодишният С. е известен с фамилно име сред близки и приятели. От друга страна в официалните документи, включително и в детската градина, той е записан с бащината си фамилия Ц.
Независимо от гореустановения факт, то соченото обстоятелство и не би могло да бъде основание за промяна на фамилията по начин, който противоречи на чл. 14 ЗБР, като заличи информацията за произхода на детето.
Законосъобразен и обоснован е крайният извод на съдът, че не са налице други важни причини за исканата промяна.
Разводът между родителите, липсата на грижи от страна на бащата, не попадат в хипотезата на чл. 19 ЗБР. Законодателят не е предвидил като последица от решението по чл. 75 СК и промяна в презимето и фамилията на детето, нито постановява прекъсване на отношенията между родител и дете. Напротив, такива изрично се определят съгласно чл. 76 СК. Бащата не губи родителската отговорност, не се прекъсват връзките по произход и наследяване, а в интерес на самото дете, независимо от виновното и укоримо поведение на родителя, е да поддържа отношения с него.
Висше право на детето е да запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето име и семейни връзки, както са признати от закона. Когато се отглежда само от единия си родител, на детето трябва да се осигури поддържането на лични отношения и пряк контакт и с другия родител редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето.
Ето защо, искането за промяна на името, което като мотив и крайна цел има прекъсване връзките между детето и рождения баща, не е в интерес на самото дете.
В заключение, следва да се приеме, че решението на въззивния съд е законосъобразно и обосновано. Не са налице изложените касационни основания, поради което то следва да бъде оставено в сила.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 270/19.11.2007 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 474/2007 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: