Решение №627 от 27.7.2009 по гр. дело №1961/1961 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
 
№ 627
 
София, 27.07. 2009 година
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на  17  юни две хиляди и девета  година, в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                                       ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
                                                             МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
при участието на секретаря  Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 1961/2008  година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК /отм./
Л. Н. М. и Б. Д. М.,двете от гр. В. чрез своя процесуален представител адвокат Г са обжалвали решението на Варненския окръжен съд от 21.12.2007г по гр.д. № 788/2006г с което като е било отменено решението на Варненския районен съд от 17.02.2004г по гр.д. № 3388/2002г е било постановено ново решение. С него съдът отхвърлил исковете,предявени от Л. Н. М. Г. Д. М. и Б. Д. М. срещу Н. Т. В. –наследник на Т. Н. Р. и срещу К. К. Р. за предаване владението върху недвижим имот,находящ се в гр. В. вилна зона Е. ,представляващ южната част на УПИ Х-150 от кв.73 по плана на вилната зона при граници на имота: от север-очертана с контур в син цвят по скицата на лист 202,линия. От изток,юг и от запад-регулационните линии в квартал 73..
Със същото решение са отхвърлени исковете им и за присъждане обезщетение за ползване без основание на недвижимия имот за времето от 01.05.2002г до 01.10.2002г за разликата над 761.25 лева до 774.00 лева.
В касационната жалба се поддържа,че в тази част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Касационни жалби са постъпили и от Г. Д. М. в частта в която са отхвърлени исковете за предаване владението върху УПИ Х-150 от плана на землището на гр. В. вилна зона Е. и от ответниците по исковете К. К. Р. и Н. Т. В. в частта в която са били осъдени да предадат на Л. Н. М., Г. и Б. Д. М. владението върху УПИ ХІ-150 с площ от 609 кв.м.,находящ се в землището на гр. В. вилна зона Е. , в частта в която е бил отменен нот.акт № 161/2002г относно същия недвижим имот и в частта в която са били осъдени да заплатят на Л. Н. М., Г. и Б. Д. М. сумата 762 лева представляваща обезщетение за ползването без основание на недвижимия имот за времето от 01.0.52002г до 01.10.2002г,както и в частта за присъдени в тяхна тежест, разноски.
В касационната жалба на ответниците се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните части,поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано- отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационните жалби основания за касация на въззивното решение на Варненския окръжен съд,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е била правилно изяснена:
Наследодателят на ищците инж. Г,починал на 08.01.1956г-наследодател на техния съпруг и баща Д
Z”-общност е бил поставен за разграничение на хаврата от лозето или е бил в поставен към съседния имот с № 1* Вещите лица от тричленната техническа експертиза,депозирала заключение пред Варненския районен съд на л.194 по гр.д. № 3388/2002г- инж. В, инж. Ю инж. Й са посочили изрично:”Не можем да открием пълна идентичност между имота описан в нот.акт № 186/24г и имот с пл. № 1*,тъй като с присъединяването на източната част имотът става с по-голяма площ от документа за собственост с 310 кв.м.,а без източната част имотът става с площ по-малка от документа за собственост с 550 кв.м.”.
Всички експерти са установили,че имотът на инж. Г е бил записан в разписния лист към кадастралния план на местността- курортно предградие „Л” от 1936г с номер 1577. По графични данни общо с частта със знака за общност,квадратурата му била 4 910 кв.м.-3-чл.експертиза инж. В, инж. П, инж. А, 4900 кв.м. инж. Вnbsp;100 плюс 800 кв.м. с присъединената ромбоидна площ. Такава е квадратурата изчислена и от тричленната техническа експертиза на инж. В, инж. К. Според инж. К площта е общо 5 017 кв.м.-лозе-808 кв.м. което се придавало към имот с пл. № 1* и хавра от 4 209 обозначена като имот с пл. № 1577.
За този имот бил отреден парцел **** от кв.269 с площ от 3 620 кв.м. по регулационния план на Курортно стопанство „С” от 1937г и нито една от експертизите не открила данни,че този план е бил приложен.
По следващия кадастрален план на „К” от 1956-57г отново в разписния лист като собственик на имота бил посочен инж. Г отново била показана площ от около 4 700 кв.м.-т.е.4 654 кв.м.
А по следващия план от 1961г-регулационния план на м.”А”,-който бил изработен върху кадастралната основа на плана от 1956-57г имот с пл. № 1* получил нов номер 1170 и за него били отредени два парцела: парцел **** и парцел ****Х-1170 от кв.70. Останалата част била придадена към съседни парцели, попадала в улична регулация и за озеленяване. Вещото лице инж. К е дала подробно заключение по този въпрос: парцал VІІІ-1577 от кв.269 бил с площ 3 617 кв.м-хавра,към съседния имот 1578 отреден за парцел **** от кв.266 се придавали -хавра от 215 кв.м. и лозе от 720 кв.м.,към ПИ 1576 от кв.269 се придавали хавра от 93 кв.м. и лозе 30 кв.м. и към уличната регулация общо 598 кв.м.
По делото е имало писмени доказателства за извършена делба между съпругата на общия наследодател В. Видно от делбения протокол приложен на л.171 по гр.д. № 3388/2002г на Варненския районен съд,те разделили имот с пл. № 1* отреден за два парцела: парцел ****за Д. Д. М. с квадратура на недвижимия имот 1 240 и парцел ****Х-1170 от кв.70 по плана на вилната зона „М” от 1 230 кв.м. Или-общата квадратура на включения в регулационния план имот била около 2 470 кв.м.
Тези парцели са били отчуждени-вж.нот.акт № 60/25.06.1971г, приложен на л.174 за В. Д. Г. и нот.акт № 43 от 5.12.1968г за Д. Д. М. Останалата част,както е било установено под пътя с площ около 1 100 кв.м. е била отредена за озеленяване и 736кв.м. попадали в улична регулация.
Ищците-наследници на Д. Д. М. са провели успешно рeвандикационния си иск срещу Министерство на вътрешните работи за 1 793 кв.м.-имот отреден за озеленяване. Както се е изяснило имотът след отчуждаванията с РМС № 93/10.05.1973 на вилните имоти в този район е бил приобщен към почивната станция на МВР и за това състоянието му към момента на разглеждане на делото е било на асфалтирана площадка и с изградени съоръжение на канализационна и други мрежи. Този имот не е можел да се придобива по давност от физически лица. За него е можел да претендира само бившия собственик,защото до претенциите по чл.2 ал.3 ЗВСОНИ имотът е оставал държавен или общински.. И за това правилно решаващият съд е приел,че една част-тази включваща УПИ ХІ-150 е трябвало да се върне на ищците. Тъй като ищцовата страна е тази която е задължена да докаже твърдението си че е собственик на недвижимия имот,който ответникът държи без основание,при недоказаните права и върху втория парцел ****, законосъобразно е приетото,че исковете е трябвало да се отхвърлят.
Въззивният съд се е позовал и на последната експертиза на инж. И придружена със скица-вж.скицата на л.65. На нея е била очертана източната граница на имот 1170 по линията А-Б. Източно от нея имотът попадащ в парцел **** вече не е можел да се счита че е собственост на ищците. Защото дори и да се е приело,че знакът” зет” е означавал съсобствен имот,тази част която е била извън очертанията на парцел **** по регулационния план от 1936-37 година и е била придадена към съседния имот,по силата на вещното действие на регулацията, автоматично е станала собственост на друг титуляр. В този смисъл са били разпоредбите на чл.13 от Закона за благоустройството на населените места в Княжество България /ЗБННМКБ/ от 1905 г , на чл.40 от Закона за Благоустройство на населените места в Царство България от 1911-Д. В.бр.60/1911г, на чл.16 от Закона за благоустройство на населените места от 1941г-Д. В.бр.117 от 31 май 1941г, на чл.39 от Закона за планово изграждане на населените места – Д. В.бр.227 от 1.10.1949г-чл.39 ал.1 ЗПИНМ до изменението в „И” бр.54 от 6.7.1956г.
И в този смисъл Варненският окръжен съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл.74а ЗПИНМ/отм/ тъй като именно с регулационният план от 1936г частите от имота които са били придадени към съседните парцели-към имот с пл. № 1* кв.м.,към имот с пл. № 1* кв.м. и по улична регулация 598 кв.м. а към имотът на ищците придадени от имот с пл. № 1* кв.м.,са станали собственост на лицата към които са били придадени..за това при одобрението на новия регулационен план кадастрална основа са били регулационните граници на старите парцели.
За това Варненският окръжен съд обосновано и съобразно закона е приел,че западната част на имот с пл. № 150-т.е. частта югоизточно от пътя с площ около 609 кв.м. е попадала в очертанията на стария парцел **** и че ответниците владеят новообразуваният УПИ ХІ-150 без правно основание.
Както се посочи,те не са можели да придобият отчуждения за държавни нужди недвижим имот до влизане в сила на реституционните закони / несъстоятелни твърдения за валидно владение годно да ги направи собственици в периода 1958г-1973г. А след това тази част от имота е била във владение на МВР и за тази част именно ищците са провели успешно ревандикационните си искове,а не ответниците.
Върховният касационен съд приема,че жалбите и на двете страни са неоснователни и че като цяло решението на Варненския окръжен съд е обосновано,при постановяването му не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и при пълното изясняване на фактическата обстановка,точно е приложен и материалния закон.
Като краен резултат от исковете по чл.108 ЗС законосъобразно са уважени и отхвърлени и исковете по чл.59 ЗЗД. Съобразно изходът на предявените искове правилно са изчислени и присъдени и направените по делото разноски. В тази част жалбите следва да се оставят също без уважение. А след като и всички касационни жалби се оставят без уважение,не следва да се присъждат и направените пред ВКС,разноски. Като правилно постановен съдебен акт,решението на Варненския окръжен съд следва да остане в сила.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното
 
 
 
 
Р Е Ш И:
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд от 21.12.2007г. по гр.д. № 788/2006г.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top