Р Е Ш Е Н И Е
№ 804
София, 03.11. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 21 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова
гр.дело № 195/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.218а б.”а” ГПК /отм/.
Ж. И. Д. от гр. В. е обжалвала решението на Варненския окръжен съд от 17.12.2007г по гр.д. № 366/2007г с което е оставено в сила решението на Варненския районен съд от 28.11.2006г по гр.д. № 2290/2005г. С това решение районният съд отхвърлил искът й предявен на правно основание чл.227 б.”б” ЗЗД срещу М. И. Ж. за отмяна на дарение,обективирано в нот.акт № 191/2003г,чрез което прехвърлила правата си на собственик върху дворно място от 1 220 кв.м.,представляващо УПИ * от кв.18 по плана на село Д. община А..
В касационната жалба се поддържа,че решението на Варненския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК /отм/.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение,прие следното:
Оплакванията са неоснователни.
Варненският въззивен съд като е обсъдил пълно всички събрани по делото доказателства е направил обоснован извод,че не са били налице основанията за отмяна на дарение,така както изисква разпоредбата на чл.227 б.”б” ГПК.
По делото е било изяснено,че братът на ищцата-ответникът М. И. Ж. действително имал подадени жалби в Първо полицейско управление гр. В. срещу сестра си Ж. И. Д. както следва: жалба с вх. № 1* от 10.03.2005г за самоуправни действия; жалба с вх. № 2* от 15.04.2005г-допълнение към предходната жалба ; жалба с вх. № 2* от 22.04.2005г-сигнал за извършени документни престъпления и жалба с вх№ 4* от 19.07.2005г за наличие на социален критерии по чл.150 от Закона за здравето /вж. писмото-отговор с изх. № 8144/2005г на Първо РПУ Варна,приложено на л.43 по гр.д. № 2290/05г ВРС/
По тези жалби обаче,нямало образувани производства от прокуратурата и не е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление за което се е предвиждало по Наказателния кодекс лишаване от свобода най-малко до три години,”освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена”. Нещо повече-имало е отказ за образуване.
Било е изяснено и това,че отношенията между брата и сестрата силно се влошили,че той я обиждал и че тя била разстроена и че плачела от това поведение-св. Тодорова.
Както правилно е приел и Варненския окръжен съд така изяснената фактическа обстановка не е предполагала приложението на чл.227 б.”б” ЗЗД. Текстът изисква сериозно набедяване в извършването на престъпление,за което НК предвижда най-малко до три години лишаване от свобода. В случая подаване молба за изследване наличието на социален критерии по чл.150 от Закона за здравето,не е инкриминирано като престъпление. За самоуправствство по чл. НК се предвижда наказание и за документни измами- по чл.212 ал.6 НК- В маловажни случаи на документна измама наказанието е лишаване от свобода до 2 години или пробация. Същото наказание е предвидено и по чл.314 НК, като не следва да се вземат предвид квалифицираните текстове на документни измами извършени от длъжностни лица при и по повод изпълнение на работата си,измамите в особено големи размери,представляващи особено тежък случай, престъпленията представляващи опасен рецидив и пр. Още по-малки са предвидените наказания по чл.147 и чл.148 ал.2 НК-за клевета е предвидена глоба от 3000 лева до 70 000 лева и обществено порицание или за по-тежък случай от 5 000 лева до 15 000 лева и обществено порицание.
По делото не е имало данни прокурор да е образувал наказателно производство, не е имало нито обвинителен акт , нито присъда. А набедяването по смисъла на чл.286 НК е престъпление от общ характер, което за да е налице, е необходимо да има и влязла в законна сила присъда. Такава по делото няма -т.е. ответникът М. И. Ж. да е бил признат за виновен в това,че като е знаел че сестра му е била невинна, пред надлежен орган на властта я е набедил в извършване на престъпление. При това положение решаващият съд е приел,че не е бил изпълнен фактическият състав на чл.227 б.”б” ГПК и
искът като недоказан е бил отхвърлен.
Решението на Варненския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт.
Не са налице отменителните основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Варненския окръжен съд от 17.12.2007г по гр.д. № 366/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: