О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 15.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 393 / 2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. И. И. от гр. П. е обжалвала решението на Плевенския окръжен съд от 20.07.2009г по гр.д. № 518/2009г,с което е отменено решението на Червенобрежкия районен съд от 09.03.2009г по гр.д. № 3682/2008г в частта за определяне режима на контакти на бащата с малолетното дете П вместо него е постановено ново решение. С него Плевенският окръжен съд определил режим на лични контакти на бащата Ц. П. Н. с детето П. Ц. П. всеки втори и четвърти петък,събота и неделя от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя по местожителството на бащата с. Т. с право детето да нощува при баща си, както и право на бащата да го взема при себе си по 30 дни през лятото- време през което да не съвпадат годишните отпуски с майката,както и право на свиждане на бащата с детето в посещаваната от него детска градина по половин час дневно извън времето,определено за следобеден сън.
В изложението за допустимост към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,тъй като се сочат решение на Пленума на ВС № 1 от 12.11.1974г и решение № 2*,без да е конкретизиран въпроса, по който въззивният съд се произнесъл в противоречие с посочената практика.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд,прие следното:
Изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на постановеното от Плевенския окръжен съд,решение в частта за режима за лични отношения и контакти на родителя,който не упражнява родителските права след прекратяване на брака върху малолетното дете и детето,не обуславят допускане на касационен контрол върху въззивното решение. Основанията за допустимост са точно и изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК и не се покриват с основанията за нищожност,недопустимост или неправилност на обжалвания съдебен акт. С въвеждането им на Върховния касационен съд е предоставена възможността за селектиране на касационните жалби които , се допускат до касационно разглеждане и по същество и по които се постановяват решения, имащи значение за трайна и правилна практика по даден въпрос. Предпоставка за това е въззивният съд да е разгледал материално правен или процесуалноправен въпрос,който е от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран е чрез основанието и петитума на иска и който е обусловил правната воля на съда,обективирана в решението му.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е от значение за формиране решаващата воля на съда. Този въпрос не е от значение за правилността на обжалваното решение, не е от значение за възприемане на фактическата обстановка от въззиивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Върховният касационен съд,упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби се произнася дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело,са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора. И не се произнася дали те са законосъобразни. Проверка законосъобразността на съдебния акт може да се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.
В конкретния случай решаващият съд е приел един режим за осъществяване лични контакти на бащата с роденото от брака дете П,на 4 години. Родителските права са предоставени за упражняване от майката Г. И. И.
Решаващият съд е преценил,че контактите следва да се осъществяват не в гр. П.,където майката на детето пребивавала и живеела на квартира,а в дома на бащата в с. Т.. Преценил,че там детето е родено и отглеждано,че там имало баба и дядо,които помагали-бабата –когато синът й го водел,-че семейната среда била трудова-семейството отглеждало 70-80 бр. овце,крави , кон, и че това можело да укаже само положително влияние върху детето,че условията за живот са били нормални и че в никакъв случай условията на взетия под наем апартамент на майката са били по-добри за осъществяване срещите и общуванията на детето с бащата и тези изводи не са били направени в противоречие на съществуващата практика.
В П № 1/74г на Пленума на ВС изчерпателно са разяснени предпоставките,които би могъл да обсъжда съда при предоставяне отглеждането и възпитанието на едно дете,на единия родител след развода: възпитателски качества,морален лик на родителя,грижи и отношения на родителите към децата,привързаност на децата към родителите,възраст на децата,помощ на трети лица и пр.,нищо което Плевенския окръжен съд е направил. Той е обсъдил и въпросите за мерките за лични отношения между децата и родителите и е направил своята преценка. Неговите изводи кореспондират с указанията,дадени в П № 1/74г и съобразно разрешението,дадено в Р № 2* от 20.10.1968г по гр.д. № 1282/68г,-ІІ ВС:
Интересите на детето се обуславят не само от материалните условия и от по-големите жилищни удобства, а в по-голяма степен от моралните качества на родителя възпитател, от по-голямата любов и внимание към детето, от личната привързаност на самото дете към единия от родителите.
Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост нито по чл.280 ал.1 т.1 ГПК ,нито по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
За това и на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд от 20.07.2009г по гр.д. № 518/2009г.
ОСЪЖДА Г. И. И. да заплати на Ц. П. Н. направените пред ВКС,разноски в размер на 375 /триста седемдесет и пет / лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: