ОПРЕДЕЛЕНИЕ
София, 31.10.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 2855/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на „Нелсен – Ч. ; ООД, гр. С. против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 875/2007 г., с което е осъдено дружеството да заплати на З. А. сумата 2206.92 лв. обезщетение за оставане без работа поради уволнение и сумата 120 лв. разноски, и с което е оставено в сила решение на Старозагорския районен съд по гр. д. № 676/2007 г. за отмяна на уволнението на З. А. и възстановяването му на работа на длъжност „шофьор на специален автомобил“. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответникът З. Н. А. от гр. С. моли да не се допуска касационно обжалване.
След преценка Върховният касационен съд приема следното:
Жалбоподателят счита, че е налице основание за касационно обжалване по чл. 280, ал’. 1, т. 1 ГПК, тъй-като обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и прилага две решения на касационния съд.
Доводите на жалбоподателя за допускане на касация са необосновани.
Въззивният съд е отменил заповедта за дисциплинарното уволнение на А. като незаконосъобразна, тъй-като не е била издадена от работодателя, представляван от управителя на дружеството, а от търговския пълномощнк на дружеството, който не е имал изрично упълномощаване по чл. 192, ал. 1 КТ – т.е. по отношение на определен кръг лица и видове
дисциплинарни наказания. Този извод на въззивния съд по съществения въпрос за валидността и правните последици на упълномощаването по чл. 192 ал. 1 КТ е правилен и съответен на закона и практиката на ВКС. В приложеното решение № 1935/13. 02. 2001 г. на 111 г. о. на ВКС е посочено, че дисциплинарната власт може да се предоставя от работодателя на друго лице по силата на изрично упълномощаване и в определени граници. Следователно изводът на въззивния съд по обжалваното съдебно решение е в унисон с приетото от състава на касационния съд по цитираното решение. Неотносимо към доводите за допускане на касация поради противоречие с практиката на ВКС е представеното от жалбоподателя решение № 1898/22. 1. 2002 г. на III гражданско отделение, с което се приема, че отмяната на болничен лист при недоказана вина на работника или служителя за неговото издаване, не може да бъде основание за дисциплинарно уволнение. С оспорваното въззивно решение е прието, че уволнителната заповед е незаконосъобразна съгласно чл. 195, ал. 1 КТ, тъй-като не е изчерпателно мотивирана – не са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението, поведението на работника и съобразяване тежеста на нарушението с наказанието.
По изложените съображения Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 3. 2008 г. по гр. д. № 875/2007 год. на Старозагорския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: