О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1612
София, 27.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 14 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1129 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Л. Н. А. чрез своя процесуален представител адвокат Р е обжалвала въззивното решение на Варненския апелативен съд от 23.12.2008г по гр.д. № 370/2008г с което е оставено в сила решението на Разградския окръжен съд № 63 без дата и месец на 2006г /вероятно е било от м.август 2006г ,от когато-24.08.2006г са били пуснати съобщенията на страните за изготвеното решение,видно от списъка приложен на л.287 по гр.д. № 12/2005г на Разградския окръжен съд/. Решението е оставено в сила в частта,в която съдът е осъдил „П” ЕООД да заплати на Л. Н. А. сумата 1 378.50 лева, и „Общински пазари Р. ” ЕАД гр. Р. да й заплатят сумата 1 202.33 лева заедно със законната лихва върху двете суми ,считано от 05.10.2004г да окончателното им изплащане, и в частта в която исковете в останалата им част до пълните размери,са отхвърлени.
В изложението към касационната жалба като основание за допустимост е посочено това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд,прие следното:
Искането не е основателно.
Спорът между страните-ищец Л. Н. А. и ответници – „Общински пазари Р. ” ЕАД гр. Р. и „П” ЕООД гр. Р. е бил за присъждане на обезщетение под формата на свободен наем за имот,който е бил реституиран по реда на чл.6 ЗОСОНИ. Периодът на търсеното обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването без правно основание на части от собствения на ищцата недвижим имот, е бил за времето след влизане в сила на решението за обезщетяването й по адм.д. № 133/2000г на Разградския окръжен съд/ решение на ВАС № 7* от 18.07.2002г по адм.д. № 10854/01 / до датата на постъпването на исковата молба в Разградския окръжен съд-5.10.2004г. За този период от време решаващият съд приел,че първият ответник„П” ЕООД гр. Р., който ползвал без основание и част от имот с пл. № 1* общо 219 кв.м. дължал сумата 1 378.59 лева и че искът в останалата част до пълния размер 49 329.75 лева следвало да се отхвърли. И че вторият ответник”Общински пазари дължи сумата 1202.33 лева за 191 кв.м.,които ползвал без основание и искът в останалата част до 43 022.75 лева следвало да се отхвърли.
Касационната жалба е срещу решението на Варненския апелативен съд в отхвърлената част на исковете.
В изложението към нея за допускане на касационно обжалване не е посечен кой конкретно материално правен или процесуално правен въпрос е бил разрешен така,че да не е приложен точно закона и че решението би имало значение за развитието на правото.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК „ На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения,в които съдът се е произнесъл по материално правен или процесуално правен въпрос,който е…т.3 от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото „.-т.е. този въпрос,който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума и който е обусловил волята на съда в неговото решение. Върховният касационен съд съобразно уредбата на ГПК селектира касационните жалби и се произнася само тогава, когато соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на спора, е обусловил правните изводи на съда. Той не допуска касационно обжалване тогава, когато става въпрос за законосъобразността на постановеното решение,тъй като това основание е различно от основанията за неправилност на съдебния акт-чл.281 т.3 ГПК. Тази проверка за законосъобразност се извършва не преди, а след като се допусне касационно обжалване.
В случая в касационната жалба се интерпретират заключенията на вещите лица и на кои от тях съдът следвало да даде вяра,на кои дал вяра,както и това,че не уважил искането за назначаване на нова експертиза пак за размера на следващото се обезщетение-т.е. не е посочен въпрос по който съдът да се е произнесъл така,че неговото решение да е в противоречие с практиката на съдилищата,на ВС и на ВКС,че е неточно тълкуван чл.59 ЗЗД и че разрешаването на въпроса за обезщетението от ВКС в конкретния случай, би осъвременило тълкуването и би имало значение за развитие на правото.
При това положение,щом в касационната жалба не е посочен материално правния или процесуално правният въпрос разрешен в противоречие в практиката на съдилищата и който би имал значение както за точното приложение на закона, така и за развитие на правото, допускането на касационно обжалване на въззивното решени,е недопустимо.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд от 23.12.2008г по гр.д. № 370/2008г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: