О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
София, 09.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10 февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1750 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Е. А. Б. от гр. П. е обжалвала решението на Пловдивския окръжен съ д от 28.08.2009г по гр.д. № 1860/2009г с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 01.06.2009г по гр.д. № 30/2009г . С това решение районният съд отхвърлил исковете й на правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени срещу Териториалната дирекция на Националната а. за приходите и я осъдил да заплати направените по делото разноски в размер на 150 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че Пловдивският окръжен съд при постановяване на решението си по основните въпроси на спора- критериите за налагане на дисциплинарно наказание,съобразяване тежестта на извършеното с налагане на наказанието,дали се взема предвид поведението на служителя и дали следва да се вземат предвид като утежняващи вината обстоятелства АПВ,чиито срокове са били изтекли – се бил произнесъл в противоречие на практиката на съдилищата и за това иска допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Искането е неоснователно. Въззивният Пловдивски окръжен съд е решил трудовия спор между страните като е взел предвид констатираните нарушения на трудовата дисциплина за периода 19.11.2007г-1-6.06.2008г и не е взел предвид тези за времето от 01.10.2007г до 15.10.2007гЗаповедтта за налагане на дисциплинарно уволнение е била от 10.11.2008г-заповед №УЧР-037 на директора на Т. на НАП гр. П. и от същата дата е била и заповед № У* за прекратяване на трудовото правоотношение и за изчисляване на дължимото обезщетение по чл.221 ал.2 КТ и чл.224 ал.1 КТ. Трудовото правоотношение е било прекратено на 04.12.2008г с получаването на двете заповеди- т.е. то е наложено в сроковете по чл.194 ал.1 КТ-не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая „откриване на нарушението” е станало с представянето на Доклада за анализ и оценка на изпълнението на всички органи по приходите,участвали в производствата по: регистрация, селекция, извършване на проверки ,ревизии и координация,възстановяване на суми по актове за прихващане или възстановяване /АПВ/ и събиране на 5 задължени лица: ЕТ „М”, ЕООД „М”, ЕООД „Р”, ЕООД „М” и ЕООД „Й”. Докладът е бил резолиран от директора на Т. НАП гр. П. на 01.10.2008г,а наложеното наказание,както се посочи е било от 10.11.2008г..
Заповедта за уволнение е била мотивирана съобразно конкретния случай-извършени нарушения по 7 бр. АПВ –актове за прихващане и възстановяване- в различни периоди от време на посочения общ период,за допуснатите нарушения не е имало други наказания и съобразно с това,работодателят е приел,че е налице „системност”-т.е. повече от 3 нарушения на трудовата дисциплина в рамките на една година.
В самата заповед е отбелязано,че наказаната служителка е дала писмени обяснения и те са обсъдени в заповедта за наказание-т.е. спазена е била и процедурата по чл.193 ал.1 КТ.
При издаването на заповедта за определяне на дисциплинарното наказание работодателят е взел предвид тежестта на нарушението-системност,обстоятелствата при които е извършено,както и поведението на служителката.-изисквания по чл.189 ал.1 КТ.
В изложението към касационната жалба не се съдържат конкретни въпроси по които решаващият съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата в страната.
Цитираните решения на ВКС не се различават по основен замисъл от решението на Пловдивския окръжен съд за точно приложение на разпоредбите на Кодекса на труда.
Така в Р № 1* от 23.10.2008г по гр.д. № 1227/2006г ВКС 3 Г. О. е посочено,че”Дисциплинарното уволнение следва да се налага при съобразяване на критериите по чл.180 ал.1 КТ : тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено,както и поведението на работника или служителя.
Е в Р № 1* от 3.10.2005г ВКС 3 Г. О. сочи,че „при налагане на дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършените нарушения на трудовата дисциплина…”
Върховният касационен съд счита,че не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 КТ,тъй като съществените за спора въпроси за извършените нарушения,за тяхната системност ,за своевременното налагане на дисциплинарното наказание,което работодателя съобразил с критериите по чл.189 ал.1 КТ,въззивният Пловдивски окръжен съд не е разрешил в противоречие с практиката на съдилищата в страната.
За това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 28.08.2009г по гр.д. № 1860/2009г.
ОСЪЖДА Е. А. Б. да заплати на Териториална дирекция НАП гр. П. направените пред ВКС разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 / двеста/ лева
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: