О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 595
София, 23.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 3679 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
„П” А. гр. С. представлявано от изпълнителния директор С от процесуалният представител адвокат Д е обжалвал решението на Софийския градски съд от 14 април 2008г по гр.д. № 3263/2006г с което е отменено решението на Софийския районен съд от 13.06.2006г по гр.д. № 1187/2006г и е постановено ново решение. С него въззивният съд приел за незаконно уволнението на С. Г. Х.,на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ отменил заповед № РД-22/9 от 12.12.2005г на изпълнителния директор на „П” А. гр. С. с която на С. Г. Х. било наложено наказание „дисциплинарно уволнение”,възстановил го на заеманата от преди уволнението длъжност” регионален мениджър в регион Пловдив” и присъдил обезщетение за времето през което бил без работа поради уволнението в размер на 3 553.01 лева.
В изложението към касационната жалба се твърди,че разрешавайки съществените материално правни въпроси за тежестта на наложеното наказание , въззивният съд постановил решението си в противоречие практиката на ВКС и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на основанията за допустимост за касационно обжалване решението на Софийския градски съд,прие следното:
Искането е основателно.
Спорът между страните е бил трудов и като така в тежест на ответника е било да докаже наличието на нарушенията,допуснати от работника,които са обосновали налагане най-тежкото наказание по чл.188 КТ. Чл.189 КТ изисква при определяне на дисциплинарното наказание работодателят да вземе предвид тежестта на нарушението,обстоятелствата при които е извършено,както и поведението на работника или служителя.
В конкретния случай Софийският градски съд е приел,че за едни и същи нарушения извършени в периода от 17.08.2005г до 23.08.2005г са били наложени две наказания: предупреждение за уволнение и уволнение/според свидетелят М за допуснати нарушения за периода-19-23 август 2003г била първата заповед с предупреждението за уволнение/Всъщност заповедта е била приложена по гр.д. № 3263/2006г на СГС е от нея е било видно,че на 10.10.2005г е била издадена заповед № Р* за извършени нарушения в периода 01.01.2005г до 23.08.2005г, а втората заповед № РД-22-9/12.12.2005г е била за нарушения,извършени в периода 17.08.2005г до 18.10.2005г-т.е. не са били за едни и същи нарушения извършени в един и същ период.
В защита на издадената заповед ответникът „П” А. е представил писмени доказателства и са били разпитани свидетели. Софийският градски съд е приел,че една част от констатираните нарушения са били извършени от работника,но че те не можели да обосноват налагането на най-тежкото наказание-уволнение.
Върховният касационен съд счита,че Софийският градски съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВС и на ВКС по приложението на чл.189 КТ. Наличието на противоречиви решения на съдилищата в страната и в т.ч. и на Върховния касационен съд е основание за допускане до касационно обжалване решението на въззивния Софийски градски съд по чл.280 ал.1 т.2 ГПК..
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 14 април 2008г по гр.д. № 3263/2006г.
ЗАДЪЛЖАВА „П” А. гр. С. да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметката на ВКС държавна такса в размер на 71.10 /седемдесет и един 0.10 / лева.
Насрочва делото за 18 ноември 2009г за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: