О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1420
София,15.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 7 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1029 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
С. В. П. от гр. П. чрез своя процесуален представител адвокат Н е обжалвал решението на Пловдивския окръжен съд от 25.02.2009г по гр.д. № 3110/2008г с което е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд от 24.04.2008г по гр.д. № 2419/07г. С това решение първоинстанционният съд осъдил Г. И. И. и С. Р. Ф. да заплатят солидарно на С. В. П. сумата 1 200 лева представляваща обезщетение за претърпяни от непозволено увреждане неимуществени вреди,ведно със законната лихва считано от 01.07.2005г до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 72 лева.
По въпроса за разноските Пловдевския окръжен съд се е произнесъл допълнително с две определения- от 14.03.2009г,с което е осъдил ищеца С. В. П. да заплати на С. Р. Ф. направените по делото разноски в размер на 300 лева и от 19 март 2009г да заплати на втория ответник Г. И. И. сумата 300 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че същественият материално правен въпрос-за размера на присъденото обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-бил разрешен в противоречие със съдебната практика-П № 4/68г на Пленума на Върховния съд, Р № 1226/2001г на ВКС, 5-то гр.отд. и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд провери изложените основания за допустимост на касационното обжалване и прие следното:
Искането е основателно.
Вярно е че по всяко конкретно дело в зависимост от събраните доказателства за увреждането и за степента на изживяванията от душевен характер ,се определя конкретно обезщетение. В конкретния случай,обаче, съобразно фактическата обстановка при която двамата ответници са извършели деянието,признато с влязла в законна сила за престъпление, размерът на обезщетението е твърде занижен. Ответниците-в качеството си на длъжностни лица-офицери от МВР в служебно помещение –стая № 13 на 5 РПУ гр. П. нанесли побой на задържания С. В. П.. Единият го повалил на земята и с крак го ударил в корема,а втората с крак му нанесла удар по главата в областта на дясната вежда. За претърпяната болка и страдания от ударите решаващият съд определил обезщетение от 1 200 лева,без да отчете обстоятелството че тези удари са нанесени от длъжностни лица,че те са били въоръжени и че ответникът И. нанесъл допълнително три удара с дръжката на пистолета в областта на главата.
Очевидно, разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е приложена точно и материално правния въпрос за размера на следващото обезщетение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, ВС и другите съдилища в страната. Този размер не е справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД и приетото от Пловдивския окръжен съд е в противоречие с П № 4/68г и другите решения на ВС и на ВКС по сходни случи. Това налага касационната жалба да се разгледа по същество и е основание за нейната допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 25.02.2009г по гр.д. № 3110/2008г и на определенията от 14 март и от 19 март 2009г по същото дело.
НАСРОЧВА делото за 24 март 2010г,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: