О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
София, 30.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 108 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. А. З. от гр. С. е обжалвала решението на Софийския апелативен съд от 19.06.2009г по гр.д. № 2625/2008г с което е бил потвърдено решението на Софийския градски съд от 26.05.2008г по гр.д. № 645/2004г,отхвърлящо исковете й,предявени срещу А. П. К. за заплащане на сумата 15 000 лева представляваща претендирано от непозволено увреждане, обезщетение,за претърпяни неимуществени вреди..
В изложението към касационната жалба се поддържа,че основанието за допустимост е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като разрешаването на съществения по делото въпрос – могат ли да се ползват свидетелски показания и могат ли да се ценят от решаващия съд доказателствата,събрани по прекратено наказателно производство -би имал значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд,прие следното:
Не може да се допусне до касационно обжалване решението на Софийския апелативен съд,действащ като въззивна инстанция, защото не са налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Спорът между страните е бил разгледан както от Софийския градски съд,така и от Софийския апелативен съд. Нито пред първоинстанционния съд,нито след това пред Софийския апелативен съд ищцовата страна е ангажирала доказателства,за да докаже твърденията че „третата ответница,в качеството си на водач на МПС-марка „Опел” е нарушила изискванията на чл.66 ал.1 ЗДП и чл.70 ал.1 ППЗДП”,като не спряла зад трамвая в лентата си за движение, а не пешеходната пътека на половин метър от втората врата на мотрисата, не осигурила безопасно предвижване на пешеходците и по такъв начин допринесла за съпричиняване на вредоносния резултат.
Като недоказан искът срещу А. П. К.,предявен на правно основание чл.45 ЗЗД е бил отхвърлен.
С влизане в сила на новия Гражданско процесуален кодекс- Д. В. бр.59 от 20.07.2007г, в сила от 01.03.2008г се ограничи достъпът до касационно обжалване с цел да се осъществява основната функция на Върховния касационен съд да унифицира правоприлагането като съд по правото,а не като съд по фактите. За това в чл.280 ал.1 ГПК е въведено изискването за посочване на материално правния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,който да определи рамката в която ВКС е длъжен да селектира касационната жалба.
В конкретния случай Софийският апелативен съд е приложил точно правната норма: при недоказан иск,законосъобразно е отхвърлил претенцията. В случая не е имало място за тълкуване на неясна правна норма,за да се преценява нейното приложение, не е стоял въпроса и за липсата на съдебна практика или за нейното противоречиво прилагане..
Съобразно разпоредбите на ГПК,в гражданското съдопроизводство не могат да се ползват доказателствата и най-вече гласните доказателства- които са били събирани от други правоохранителни органи-от дознатели,следователи или прокурори,а така също и в наказателните дела. Съгласно чл.154 ал.1 ГПК Всяка страна е длъжна да установи фактите,на които основава своите искания или възражения.
Доказването се извършва само с допустимите от ГПК доказателствени средства,а към тях не спадат събраните по друг ред и от друг държавен орган доказателства.
Софийският апелативен съд е постановил решението си съобразно принципите изведени в ГПК и е разкрил точния смисъл на разпоредбата на чл.45 ЗЗД.
Не е налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и за това и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 19 юни 2009г по гр.д. № 2625/2008г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: