О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 845
София, 21.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 86 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. на о. , п. 24140 – с. С. е обжалвало решението на Софийския апелативен съд от 14.10.2009г по гр.д. № 2212/2007г с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд от 15.03.2007г по гр.д. № 1422/2005г отхвърлящо искът,предявен срещу старши сержант И. С. И. с акт за начет с вх. № 632/13.11.2003г на Дирекция „Ф” МО за сумата 10 945.20 лева.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК тъй като съществените за спора въпроси за това какъв е характерът на фактическите констатации в акта за начет и по какъв начин биха могли да се опровергаят пред съда, за това дали съмнението във верността на констатациите в акта за начет е достатъчно за да се приеме,че тези констатации са опровергани ,дали вината на отчетника при щета от липси трябва да се доказва и дали следва да се обсъждат и преценяват и другите събрани по делото доказателства за да се уважи или отхвърли един иск,предявен с акт за начет- решаващият съд ги решил в противоречие на съществуващата практика- ПП№ 7/1980г, Р № 226 от 18.03.2009г по гр.д. № 926/2008г ВКС ,1 Г. О.,Р № 599 от 23.05.1957г по гр.д. № 311/57г НС ,1 Г. О,, Р № 6297/56г ВС 1 Г. О., Р № 43 от 10.01.1967г по гр.д. № 2082/66г ВС 1 Г. О. и че тези въпроси при разрешаването им от ВКС биха имали значение за развитие на правото.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Със заповед № 5* от 25.04.2003г на Министъра на о. на Република България е било разпоредено одиторски екип на Дирекция „Ф” да извърши финансов одит на п. 24 140-Саранци за времето от 01.10.2003г до 31.10.2003г включително. След проверката е бил съставен акт за начет срещу старши сержант И. С. И.-завеждащ хранилище с горива в п. 24 140-Саранци за констатирани липси на гориво-бензин автомобилен А-91 в размер на 7 818 кг на стойност 10 945.20 лева.
Начетеното лице- старши сержант И. С. И.-направил възражение и актът за начет е бил внесен в съда за разглеждането му по реда на чл.211 КТ,тъй като съгласно чл.207 Работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя:
2. за липса – в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването на липсата.”
При разглеждане на делото от двете инстанции-Софийският градски съд и Софийският апелативен съд се е наблягало на обстоятелството че преди извършване на одита в поделението в село С.,там се е работело с калибровъчни таблици за измерване на наличното гориво от 1993г , изработени от наличен състав на поделението и одобрени от неговия началник. Към момента на проверката вече имало нови таблици, които според някои експерти били по-прецизни и по – верни и по тях се изчислявало горивото-по старите количеството се отчитало първоначално в килограми, които в зависимост от измерване на резервоарите ,по-късно се превръщали в литри.
Като свидетел по делото е бил разпитан актосъставителя,който е потвърдил извършената проверка и направените констатации за липса на автомобилен бензин А 91,която липса по неговите изчисления ,била в размер на 7 818 кг и на стойност 10 945.20 лева. Били са изслушвани експертизи от вещи лица-специалисти по приемане,съхранение и изчисляване и размера на фирите-т.е. към актът за начет е имало доказателства- актове за наличност,били са приложени и актове за констатирани разлики в присъствието на поемни лица,
Актът за начет е бил съставен и изведен с вх. № 632 на 13.11.2003г,по време действието на Закона за държавния вътрешен финансов контрол- Д. В.бр.92/2000г.,където в неговия чл.30 ал.4 дословно е посочено: „Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се считат за истински до доказване на противното”
В следващия Закон за държавна финансова инспекция-Д. В.бр.33 от 21.04.2006г в пар.3 от Преходните и заключителни разпоредби е пояснено,че започналите и незавършили до влизането в сила на закона производства, включително за търсене на имуществена отговорност, се довършват по досегашния ред.”
А чл.211 от Кодекса на труда само препраща към общия исков ред- „ Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред”.
Софийският апелативен съд е приел в решението си че щетата от липси не се дължала на виновно поведение на ответника ,а на „обстоятелства за които той не носи отговорност” и за това отхвърлил претенцията.
Върховният касационен съд счита,че при разрешаването на основните въпроси по делото-дали констатациите в акта за начет са били опровергани-Софийският апелативен съд е постановил решението си в противоречие на съществуващата практика- Р № 7/1981г на Пленума на Върховния съд според което” При щети от липси в акта за начет не е необходимо да се правят констатации за виновно поведение на ответника”,
Р № 226 от 18.03.2009г по гр.д. № 926/2008г ВКС 1 Г. О.-„Съмнението във верността на констатациите в акта за начет не е достатъчно,за да се приеме,че те са опровергани” и др.
И след като по въпросите за фактическите констатации в акта за начет и начинът по който биха могли да се опровергаят пред съда, за това дали съмнението във верността на констатациите в акта за начет е достатъчно за да се приеме,че тези констатации са опровергани, дали следва да се търси и обсъжда вината на отчетника при щета от липси и дали следва да се обсъждат и преценяват и другите събрани по делото доказателства, за да се уважи или отхвърли иск, предявен с акт за начет, съществува противоречива практика. Съгласно чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК Върховният касационен съд е длъжен да допусне до касационен контрол решението на Софийския апелативен съд. И тъй като не става въпрос за неясна правна норма,която да изисква тълкуване или липса на практика по приложението й,не е налице третото основание за допустимост-това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,което се оставя без уважение.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд от 14.10.2009г по гр.д. № 2212/2007г.
Държавна такса не се дължи- чл.84 т.1 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 14 октомври 210г,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: