О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
София,24.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 19 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №320 /2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Д. Д. от гр. Г. е обжалвала решението на Великотърновския окръжен съд от 27.11.2009г по гр.д. № 1013/2009г с което е потвърдено решението на районния съд в гр. Г. от 28.07.2009г по гр.д. № 1382/2008г. С това решение районният съд отхвърлил искът й предявен срещу „Е” АД със седалище гр. В. за присъждане на сумата 15 836.35 лева представляваща претендирано обезщетение за претърпяни от неизпълнено от работодателя задължение по чл.6 ал.3 от Програма за прекратяване на трудов договор по реда на чл.331 КТ-Приложение 4 към чл.12 ал.6 от Колективния трудов договор-да я уведоми за отпадане на производствените причини в срока по ал.1 и да отправи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.331 КТ при условията на Програмата в размер на неполучено трудово възнаграждение и искът за заплащане законна лихва и за заплащане на направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба се поддържа ,че при разрешаването на процесуално правния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, Великотърновският окръжен съд бил постановил решението си в противоречие на Р № 111 от 16.03.2005г по гр.д.495/2004г ТК и на Р № 1* от 06.01.2004г по гр.д. № 2488/2002г- и за това било налице основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Посочени са още въпросите: за изменението на трудовоправната връзка при промяна на наименованието на длъжността и длъжностната характеристика и прекратяване на трудовото правоотношение и за това дали ищцата е претърпяла вреда от неизпълнението на работодателя,след като в резултат на това останала да работи при същия работодател и по този начин получавала трудово възнаграждение. По тези въпроси нямало съдебна практика ,но те били от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 КТ.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост,прие следното:
Фактическата обстановка по делото е била следната:
Ищцата М. Д. Д. от 1992г била в трудовоправни отношения с „Е” ЕАД,където работела като счетоводител и заместник главен счетоводител до момента на приватизацията и смяната на собственика към края на 2004г. През 2005г търговското предприятие-работодател преминало към друг собственик и след това имало наименованието „Е” АД. Трудовите правоотношения на работниците и служителите в т.ч. и с ищцата Д се запазили при условията на чл.123 КТ. Имало приватизационна програма и бил сключен и Колективен трудов договор / КТД. Неразделна част към КТД била програмата,”разработена в открит диалог и тясно сътрудничество със синдикалните организации, представени в системата на „Електроразпределение Г. О. и цели обезпечаването на справедлив и прозрачен процес при осъществяването на икономически обусловените предстоящи структурни промени в дружеството след промяна на собствеността му и особено процесите по юридическо разделяне на извършените от Е. ОН. Б. „Е”. Изрично е било посочено че „ Програмата е предложение от работодателя по смисъла на чл.331 ал.1 от Кодекса на труда,до работниците и служителите на „Е” АД за прекратяване на трудов договор срещу уговорено обезщетение.. Програмата влизала в сила след „анексиранито й към дружествения КТД… но не по-късно от 01.12.2005г и ще бъде възприета непроменена към по-неблагоприятни условия за страните в следващия дружествен КТД,който предстои да бъде сключен по реда на чл.52 и сл. КТ”
По делото е било установено по безспорен начин,че ищцата е участвала в Програмата с представяне на заявление от 12.12.2005г и е изразила съгласие с предложения размер на обезщетението от Работодателя в таблица 1 и 2 и чл.7 от Програмата”-т.е., че размерът на дължимите при прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетения да зависи от трудовият стаж в енергийния сектор,от възрастта на работниците или служителите и да се изчислява сумарно съгласно Таблици 1 и 2…”Било е безспорно и че работодателят отговорил писмено на служителката на 22.12.2005г и я уведомил че „ поради производствена необходимост” отлагал участието й в Програмата и че „ след отпадане на производствените причини ще Ви уведомим и ще направим предложение за прекратяване на трудовия Ви договор по реда на чл.331 КТ при условията на Програмата”.
Съгласно чл.6 ал.1 от т.н. КТД, работодателят можел да отложи „ за срок не по-дълъг от една година моментът на прекратяване на трудовия договор по реда на чл.331 КТ спрямо определени работници или служители,изявили желанието си за участие в Програмата”. Или в конкретния случай отлагането е можело да стане до 22.12.2006г. За този период той не уведомил служителката за отпадане на производствените причини и за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.331 ал.1 КТ и за това тя с нова молба на 31.01.2008г отново потвърдила желанието си за участие в Програмата.
На л.47 от личното и й трудово досие е приложен формуляр 2 за участие в процес на подбор на ниво 4 ,от който е видно,че на 10.02.2006г М. Д. Д. е участвала в посочения процес и се е кандидатирала за заемане на една от три нови позиции: мениджър продажби-корпоративни клиенти, Асистент-мениджър „П”, Специалист „Изчисление на цени за мрежата/ регулиране и Специалист „М”. И с допълнително споразумение № 485/31.03.2006г била изменена длъжността „зам главен счетоводител” на „Специалист на изчисление цени за мрежата в Дирекция „Административна на мрежата в отдел Изчисление на цени за мрежата-регулиране,считано от 01.04.2006г. Основното трудово възнаграждение е било същото 646.00 лева,но е имало допълнително в размер на 213 лева. В договорът изрично е посочено,че „Всички останали клаузи от трудовия договор неупоменати в това допълнително споразумение,остават непроменени”.
При тази фактическа обстановка, решаващият съд приел че имало друго трудово споразумение,друг трудов договор и с него ищцата не можела да претендира изпълнение поетото от работодателя задължение да й изплати обезщетение в размер не по –малко,а над четирикратното месечно брутно трудово възнаграждение съобразно Програмата към Колективния трудов договор /КТД/.
След това работодателят направил предложение да прекрати трудовото правоотношение с изплащане на 4 кратен размер на брутно трудово възнаграждение,на което ищцата отказала и след това е била поканена да „ последва преместването на дирекциите на дружеството от град Г. в гр. В…” където можела да продължи да изпълнява длъжността си специалист „ценообразуване и регулиране с място на работа гр. В.,считано най-късно от 15.09.2008г.”С отговор от 26.08.2008г М. Д. отказала „ да последва работодателя си” и отново напомнила че желае прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.331 КТ и Програмата към КТД.
Считано от 28.08.2008г трудовото правоотношение било прекратено от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.7 КТ- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение,в което работи…
Вярно е че по основните въпроси за това , дали работник или служител от предприятието,чиито собственик е бил сменен,ако в срока на програмата към колективния трудов договор,който е имал за цел ”обезпечаването на справедлив и прозрачен процес при осъществяването на икономически обусловените предстоящи структурни промени в дружеството след промяна на собствеността” не получи предложение за прекратяване на трудовото правоотношение и за получаване на уговорено обезпечение, продължи да изпълнява трудовите си задължения ,може ли при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, да претендира уговореното обезщетение по чл.331 ал.2 КТ,както и
Дали след срока за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.331 КТ ако се сключи допълнително споразумение към основния трудов договор между работодателя и работника или служителя ,то променя ли условията за прекратяване и присъждане на обезщетение при първоначалните условия за новия работодател при условията на чл.331 КТ- са разрешени без по тях да има съдебна практика и това налага допускане на касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 КТ.
Разбира се налице е основанието за допустимост и по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като по въпросите за тежестта на доказване съществува многобройна практика в а посока-че при трудовите спорове тежестта на доказване е на работодателя,а не както е приел Великотърновския окръжен съд.
Върховният касационен съд на основание гореизложеното и на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд от 27.11.2009г по гр.д. № 1013/2009г.
НАСРОЧВА делото за 21 октомври 2010г,9 часа,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: