О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 638
София, 30.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 5210 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Г. К. Г. от гр. С. е обжалвал решение № 166 /без дата/ 2008г на Софийския градски съд по гр.д. № 1310/2007г с което е отменено решението на Софийския районен съд от 26.01.2007г по гр.д. № 8218/96г и е постановено ново решение. С него въззивният съд ликвидирал съсобствеността между съделителите-съсобственици по реда на чл.292 ГПК /отм/ като в дял на Т. Х. Г. поставил апартамент със застроена площ 79.10 кв.м. находящ се на втория етаж от постройката с лице от към улицата в гр. С. ул.”С” № 56,заедно със зимнично и таванско помещение и заедно със 65 /100 идеални части от общите части от сградата и от дворното място.
В дял на Г. К. Г. поставил дворно място, представляващо УПИ * от кв.8 по плана на село Б. община К.,заедно с построената върху него паянтова жилищна сграда.
За уравнение на дяловете съдът осъдил Т. Х. Г. да заплати на Г. К. Г. сумата 48 230 лева. Оставил в сила решението на Софийския районен съд от 16.11.2007г с което районният съд отхвърлил претенцията на Г. К. Г. с правно основание чл.12 ял.2 от Закона за наследството за присъждане обезщетение на даденото от него дарение на общия наследодател на страните в размер на стойността на апартамента в гр. С. ул.”С” № 56.
Софийският градски съд оставил в сила и решението на Софийския районен съд от 26.01.1996г по гр.д. № 8218/96г в останалата част.
В изложението към касационната жалба на Г. К. Г. се твърди,че Софийският градски съд разглеждайки същественият процесуално правен въпрос-може ли с обявяване от председателя на състава процентно увеличение стойността на недвижимите имоти въобще при окончателното ликвидиране на съсобствеността,да се приеме,че оценката е меродавна и за конкретния имот.
Както и същественият материално правен въпрос –чл.12 ал.2 от Закона за наследството дали е приложим само при „некаузален материален принос на наследника в увеличение на наследството или може да се приложи и при другите случаи в т.ч. и при направено дарение- били решени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС и на съдилищата. Освен това точното приложение на закона имало значение за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба съделителя Т. Х. Г. чрез неговият процесуален представител адвокат В е дал пространен писмен отговор на касационната жалба и на изложението за допустимост и като цяло е заел становище да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,а ако се допусне-касационната жалба на Г. К. Г. да се остави без уважение.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допускане касационно обжалване на решението на Софияския градски съд,прие следното:
Искането е основателно.
Съществените материалноправни и процесуално правни въпроси са разрешени така,че са в противоречие на практиката на съдилищата и тази на Върховния съд и на Върховния касационен съд.
Така в решение № 688/92г по гр. д. 521 / 92г на ВС,1-во гр.отд. е изразено становището,че „съдът е обвързан с искането на съделителя, който преживе е спомогнал да се увеличи наследството. Ако той е поискал това увеличение в имот,съдът не може да присъжда пари. Когато имотът е придобит от наследодателя изключително със средства на наследника,не може да възникне конкуренция за възлагане”. Подобно е становището и в решение № 311 от 31.3.1992г по гр.д. № 952/92г на ВС ,1-во гр.отд. и в решение № 2* от 19.12.1969г по гр.д. № 1882/69г на ВС ,1-во гр.отд. и н П№ 4/64г на Пленума на ВС и пр.
С решение №п304 от 25.3.1991г по гр.д. № 1229/90г на ВС,1-во гр.отд. Върховният съд е приел че „С отменянето на чл.17 ЗСГ /Д. В.бр.21 от 13.03.1990г/ е преустановено и действието на Наредбата за цените на недвижимите имоти,поради което след 16.03.1990г жилищата, предмет на възлагане при съдебна делба,следва да се оценяват по тяхната средна пазарна цена „
Върховният касационен съд счита,че съществува противоречива практика по поставените въпроси и че е налице основанието за допускане касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. За това и на основание гореизложеното,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд-решение № 166 /2008г по гр.д. № 1310/2007г.
ЗАДЪЛЖАВА Г. К. Г. в седмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1 264 / хиляда двеста шестдесет и четири / лева .
Насрочва делото за 02.12.2009г, 9 часа,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: