О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№276
София, 03.05. 2010 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на десети април през 2010 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 688 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
И. А. А. е обжалвала определение на Софийски градски съд постановено по въззивно гр.д. № 3824/2008 г.
Тя е предявила иск срещу Прокуратурата на Р. Б. , разгледан от Софийски районен съд по гр.д. № 20649/2007 г. Претенцията е частично уважена на осн. чл. 49 ЗЗД.
Въззивният съд е обезсилил първостепенния акт на осн. чл. 209 ГПК /отм./, като е приел, че първата инстанция не е разгледала иска, с който в действителност е сезирана – по чл. 2, т. 2 ЗОДВОВ. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
Това решение не е обжалвано.
С молба от 17.08.2009 г. И. А. е поискала от въззивния съд да й възстанови сумите, внесени по делото като държавни такси в първа и въззивна инстанция.
С атакуваното определение съставът на Софийски градски съд отказал, като изложил съображения, че държавна такса се дължи не само, когато съдът се произнася по съществото на материално правния спор, но и когато актът, с който приключва производството пред себе си е само по допустимостта. Посочил е още, че компетентен да се произнесе по молбата, касаеща внесените в производството пред районния съд такси е последния.
В частната жалба се излагат доводи, че ищеца по искове с правно основание по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ не дължат предварително заплащане на държавни такси, а само при отхвърляне на иска и то в размера по чл. 10 ЗОДОВ.
Определението на Софийски градски съд е правилно като краен резултат, но по други съображения.
Решението по чл. 209, ал. 1 ГПК /отм./ в случая не туря край на делото, материалноправният спор е висящ и едва с влязлото в сила решение ще бъде определена относимата материалноправна норма – чл. 49 ЗЗД или чл. 2, т. 2 ЗОДОВ. Тогава, ако искът бъде уважен по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, заплатените от ищцата държавни такси, докато спорът е разглеждан по чл. 49 ЗЗД подлежат на връщане. Дори искът да бъде отхвърлен, но на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ размерът на държавната такса се определя по правилата на чл. 2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, така че надвнесената сума също ще подлежи на връщане.
Към настоящия момент А. не може да търси възстановяване на платените такси, нито съдът има възможност да направи преценка по молбата й.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, като то не формира сила на придсъдено нещо и може да бъде изменено при настъпване на нови обстоятелства – влизане в сила на решение по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ.
МОТИВИРАН от горното, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Софийски градски съд постановено по въззивно гр.д. № 3824/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: