О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1212
София, 27.08. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 612 по описа за 2009 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „К” О. , с. К., община Д., представлявано от К. Х. Й. чрез адв. А срещу въззивно решение № 5/06.12.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 379/2008 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата и насрещните страни чрез адв. Д от АК Добрич са отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Адв. Денчева моли за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение за инстанцията съгласно Наредба № 1/2004 г..
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Тя е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Варненският апелативен съд, като е отменил частично решението на Добричкия окръжен съд, е осъдил касатора в качество му на работодател на М. И. М. да заплати на съпругата и двете му малолетни деца обезщетение по чл. 200 КТ за причинените им неимуществени вреди от смъртта му, резултат на трудова злополука, както и обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът се е обосновал със „съществен материалноправен въпрос, свързан с приложение разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди”, като поддържа, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС по аналогични случаи – Р-558-2005-І НО, Р-993-08-ІІІ ГО, Р-1166-2008-ІІ ГО.
Такава формулировка препятства съдебният състав да определи кой е въпросът, който има предвид касатора, като условие за допускане на касационното обжалване. Той не може да се извлече и от съдържанието на касационната жалба, нито от приложените три решения на ВКС. В тях въпроси и проблеми по приложенито на чл. 52 ЗЗД изобщо не са разглеждани. Не може да се приеме и , че са налице „алогични случаи”, след като по никое от трите приложени дела, няма данни за идентични факти и обстоятелства, с тези обсъдени от въззивния съд по обжалваното дело при определяне на вредата и нейния размер, с изключение на причинената смърт на наследодателя на ищците.
Явно касаторът е недоволен от размера на присъдените обезщетения, но сам по себе си този факт не е основание за допускане на касационно обжалване. При това, унификация и уравновиловка в приложението на чл. 52 ЗЗД е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото обезщетение, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр.
Не са изведени материалноправни и/или процесуално правни въпроси, които въззивният съд при достигане на извода за справедливия размер на обезщетенията, да е разрешил в противоречие с приложените решения.
В изложението касаторът се обосновава още и на разрешение на материалноправния въпрос дали обезщетението за вреди от деликт се определят към момента на увреждането.
Въпросът е принципно важен, но разглеждането му с оглед постановеното от съда и резултата по спора не се налага. Варненският апелативен съд не е изходил от друг момент – вредата и обезщетението са определени към 09.09.2005 г., който е и началото на присъдените компенсаторни лихви.
При така изложените съображения, не са налице условията за допускане на касационното обжалване.
Касаторът носи тежестта за съдебно-деловодните разноски.
Представени са доказателства, че адвокат Д е осъществила безплатно процесуално представителство на ответниците по касация, като е изготвила от тяхно име отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК. Налице е хипотезата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същата не е уреден случая, когато адвокатското възнаграждение се дължи за изготвяне на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, поради което съгласно § 1 ДР на Наредбата, по аналогия следва де приложи правилото на чл. 9, ал. 1 и на адв. Д бъде определено възнаграждение в размер на 2812,50 лв. Тази сума се дължи направо на адвоката, а не на неговите доверители, защото не те са сторили тези разходи.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от „К” О. , с. К., община Д., представлявано от К. Х. Й. чрез адв. А срещу въззивно решение № 5/06.12.2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 379/2008 г.
ОСЪЖДА „К” О. , с. К., община Д., представлявано от К. Х. Й. да заплати на адвокат Д от Адвокатска колегия – Добрич и служебен адрес гр. Д., ул. „.. Стоилов” № 5, ет. 1, офис 3 сумата от 2812,50 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, определено по чл. 2, ал. 2 от от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: